Стефан Иванов

полицаи и планини в центъра на софия

Posted by admin - 16/08/07 at 03:08:57 pm

тези дни ми се случиха няколко неща за пръв път:

- направиха ми полицейска проверка
лежах си на пейка в градинката в края на гората до площад журналист
лежах и четях изкуството на романа на кундера
нямаше никой друг освен мен
и човек който правеше йога упражнения
учтивите полицаи ми казаха че лежа предизвикателно и мога да изплаша някоя майка с деца
аз си свалих очилата и погледнах пичa
който се кълчеше полугол по къси панталонки и без фланелка
в нещо като разлагащо се подобие на лотос
и си дадох личната карта
отворих си раницата
показах си презервативите бележника химикалките кърпичките запалките кибритите салфетките и всичко друго
полицаят видимо се смути след като ме видя да си продължавам четенето
и ме попита как съм какво уча
и други вариации на безсмъртната композиция за уста наречена безсмислени въпроси
обадиха се по радиостанцията да направят справка дали съм криещ се по градинките престъпник който чете кундера
не им отговориха
и ми върнаха личната карта

- бях на витоша в дъждовно и мрачно време
рейсът до драгалевци се клатеше като влакче на ужасите
което ни закара до гарата на ужаса
и ни остави да ходим пеша нагоре
не се качихме на лифта защото валеше

беше приятно
нямаше хора
нямаше шум
нямаше нищо
освен сянка влага и дървета

по едно време се усетихме че сме изпуснали лифта
който все пак да ни свали защото по едно време престана да капе
качихме се до хотел/хижа с незнайно защо избраното име хюндай
където ни казаха че имало автобус до драгалевци
и той щял да мине след час и нещо
пихме чай хапнахме кроасани и чипс
и зачакахме
автобусът не дойде
стана още по-тъмно
започна да гърми
кучета започнаха да ни наобикалят
и като по клише дойде кола
откара ни един застаряващ архитект
който със сто и двайсет се спускаше по извиващото се малко пътче
“състезавам се със себе си всеки ден” каза
но
спря точно на нужната спирка
като внезапно превключи на законно позволена скорост

най-интересното нещо беше че по павирания път
по който стигнахме до хотел хюндай
имаше жълто паве

открояваше се като златен зъб в устата на светулка
или като кюлче прокъсващо джоба на наистина честен чиновник
т.е. хич не му беше там мястото
но явно центърът на софия е навсякъде
а периферията никъде
колко глобално

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search