трейнспотинг

отново гледах трейнспотинг в дом на киното
не знам за кой път
бях с тениската на рентън
рецитирах репликите
пеех песните
заливах се от смях
вече помня и дефектите на копието което въртят
например когато бебето доун лежи мъртво в легълцето си
и сик бой иска от рентън да каже нещо
/той казва че ще приготви една доза/
лентата прескача на следващата сцена

в този филм/книга е цялата
сериозна несериозност
иронична патетика
чудовищна нормалност
егоистична загриженост
прикрита откровеност
повърхностна дълбочина
въобще всички противоречия на част от едно поколение с малко илюзии
което иска да живее и в системата и извън нея
някак отстрани ама в центъра на нещата
нещо като -права и свободи- без никакви задължения
и не иска да губи себе си приятелите и живота си
/светът и без това е загубен/
с ударение на избора върху първото и последното
но след това
ако оживее и преживее бунтовните си години
кротко се влива в загубения свят

иначе вените никога не са започвали да ме сърбят да си забия игла
след като съм гледал филма
не бих искал сам да си бъда вуду-кукла

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.