денят на Седмицата

онзи ден вечерта с един англичанин
пяхме пред парламента space oddity на дейвид бауи
една полицайка дойде и ни пита какво правим
и аз се правих на англичанин
и накарах някой друг да обяснява ситуацията
беше забавно

вчера гледах el aura изненадващо добър аржентински филм
препаратор/таксидермист който освен всичко е и епилептик
е в центъра на клаустрофобичен полу-горски
но адски класен криминален ноар-филм

след това бях на ужасна простотия в параклиса на националната художествена галерия - високо/дълбоко
уж театрална игра и джазиране върху модернизма и модернистите
а всъщност едни хора пиеха винo подскачаха по стените
разменяха си дрехите
момиче си показа гърдите
но тутакси легна на пода за да не се виждат
опитах се да си чета книгата и да хвърлям по едно око
но наглеците изгасиха лампите
и започнаха да рецитират на тъмно един сезон в ада на рембо

хубаво че преди това бях изпил едно ягодово дайкири
/като героя в книгата която прочетох вчера/
защото постановката щеше да ми дойде в повече

най-неочакваното се случи когато влезе босонога цигуларка
и започна да свири адажиото от първата соната на бах
жалко че не изсвири и фугата
след като свърши й ръкоплясках
когато актьорите се върнаха си излязох

не обичам изкуство в което въображението не е на въоръжение

след това отидох в чайната на бенковски където имаше приятен джаз
бяхме пет-шест слушатели
в паузата зазвуча диск на антони дончев
и помолих да пуснат темата му за майстора и маргарита към постановката на теди москов
пуснаха я

след като джазмените си починаха пийнаха и попушиха
джем-сешънът продължи

понякога джем-сешънът е като секса
ако си пийнал
но ти се получават нещата и всичко си става
можеш да продължиш цяла нощ

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.