1 от 3

преди малко бях на прожекция в дом на киното
три филма за трима модерни артисти

- първият беше за ричард дийкън - не много забавен и любопитен скулптор
- вторият беше за
ребека хорн

бисерът на вечерта


невероятно сладки неочаквано галещи и режещи инсталации

+ още докосващи се пера
моливи-протези
еднорози
ножове с надписи love и hate придвижващи се убийствено едни към други
алхимически текст потопен в боядисана в ив-клайн-ско синя вода
над водата капак а върху капака след конденз се появява алхимическият текст
и

космогонически и космически подреждаща инсталация

- третият беше за вим делвоа - весел белгийски смешльо
татуираше прасета в шанхай и поради факта че инициалите му са W D се подписа край опашките им със запазения шрифт на уолт дисни
после произвеждаше - 1) кукли с лика си 2) лайна /имаше си специална машина за екскременти

професор андрей наков говореше преди и след филмите
въпреки че от дълги години живее преподава и публикува във франция
анализите и размислите му бяха много доста ретро - дадаизъм магрит консуматорско общество
или съвсем е забравил българския
или никак не му се занимаваше да навлиза в дълбочина
за да не скучае публиката

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.