Стефан Иванов

из декаденти и семковщина - стефан младенов

Posted by admin - 24/03/07 at 09:03:46 am

http://liternet.bg/publish7/smladenov/dekadenti.htm
Публикация във сп. “Листопад”, 1924, кн. 9-10.

Творенията на българските декаденти от типа на Траянов и Л. Стоянов са лишени в еднаква степен и от елементи общочовешки, и от елементи национални. В тях не са намерили естествен израз нито искрени присъщи на всеки човек чувства, нито копнежите и болките на българина. Всичките преживявания на тия “поети” са изкълчени и изопачени, престорени и преувеличени до такава степен, че и езикът се засилва и осакатява, та в резултат се получава не вечно хубава поезия, а нещо, за което тъкмо важат думите на г. Л. Стоянов “уродливо и нелепо”. Наистина тия думи бяха казани във “Везни” от хиперионския сетнешен поет и критик за езика на Пенчо Славейков, ала няма нужда от много доказателства, за да се разбере, че те не могат да засегнат Пенчо Славейков, а са доста сполучлива автохарактеристика, която струва за всички “поети” на “Млада България” с изключение на съвсем погрешно включените там Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Ем. п. Димитров и негли Йордан Стратиев и Йордан Стубел.

По отношение на езика мнозинството от “поетите” на “Млада България” са роби на семковско-траяновския “стил” с неговия “хладен дъх на огнени целувки” и се щурат в “каменните мъгли” на Л. Стояновата психопатична Иштар. Тези господа не знаят една елементарна истина от историята на литературните езици, а именно, че литературните езици у всички народи се обогатяват с неизчерпаемите съкровища на народните говори. И не знаейки това, те не само не следват примера на Пенчо Славейков, който майсторски използваше богатствата на българската реч от всички крайнини на българската земя от Охрид до Черно Море и от Дунав до Бяло море, но тъкмо наопаки заявяват, че тяхната задача била да извадят литературния език из тресавището на диалекта, дето го били докарали Вазов и Пенчо Славейков! Туй вече не е “свещена простота”; то е най-голямата дързост, най-голямото безсрамие на самодоволното невежество и нагло тъпоумие. Любопитно е, че в този поход против най-заслужилите новобългарски поети след освобождението участва още един невежествен и с болно самомнение “писател” - г. Гео Милев. Откъм тая страна Теодор Траяновци, Людмил Стояновци и Гео Милевци си приличат като две капки вода.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search