фонтани лонтани

слушам саундтрака на the fountain
новият филм на дарън аронофски
на бг филмът е преведен като изворът на живота

фонтанът на аронофски няма нищо общо с фонтана
този известен писоар

на марсел дюшам
макар че този писоар е едновременно
и смъртта на класическото изкуство
и извор на живот на новото

филмът е красив бавен спокоен медитативен улегнало тъжен

филмът е за това че накрая всеки иска и трябва да е едно с живота с дървото с жена си
трябва да си е завършил книгата

тъжното е че желанието не се реализира както сме си го пожелали
то остава далеч
в музиката lontano означава “като от разстояние”
саундтракът създава усещане за неща които са толкова близо толкова далеч
едновременно пари и вледенява

във филма има много тарковски от соларис -
мъртвата съпруга
призракът
островчето /не/реалност в което се рееш

музиката е в идеална симбиоза и синергия с филма
сливат се като две тела
композитор е клинт мансел
/както в пи и реквием за една мечта на същия режисьор/
изпълнители са кронос квартет и могуай

Death Is The Road To Awe ми е любимият трак
страховит и екзалтиращ
в края се разпръсква на хиляди падащи малки звезди

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.