Стефан Иванов

всъщност не е така

Posted by admin - 07/02/06 at 08:02:26 pm

По-малко от нула

Днес е черен ден. С черно слънце. Всичко е гнусно и шибано. Пълен негатив направо. Аз съм абсолютно депресе. И кръгла нула даже не съм. Сговнено ми е, че чак нямам думи. Птицата Сдух ми е кацнала на рамото и не отлита. С въображаемото пернато съм като пират, но няма да намеря острова на позитивните преживявания. Черна точка съм, черна дупка, и искам ако не да се изтрия напълно, то поне да се избеля поне малко. Ако умра в този момент, от мен ще остане една неразбираема черна (всъщност е оранжева) кутия на разбил се в полет Живот. Кофти шанс. Решението е да преживея деня. Не е лесно, но ще пробвам. Ще напиша това, което ми се върти в главата и дано ми мине. Религиозните го наричат изповед, психоаналитиците си имат друга гледна точка.
Та, аз в момента съм черната жлъчка на света, непресъхващ извор на меланхолия. Като бонус и тонусът ми е паднал. Либидото също. Във Великия каньон са запратени. И няма как или с кого да си ги вдигна. А каньонът си прилича на хиляди провесени катедрали и какво от това, дреме ми. Какъвто съм черен извор мога да удавя това чудо на природата.
Апропо, няма обективна причина да ми е зле, просто в мен се е вселило нещо като нищо на света и ме боли. Няма значение как ще го нарека. Tой, тя или то си е там. Нека все пак да е тя: обзелата ме безнадеждност няма вид на фотомодел, но си е истинска. Жалко, че не е жива жена, никога нямаше да ме изостави и щяхме да танцуваме протяжно черно танго. Ако умра сега (повтарям се) ще бъда татуиран с безнадеждност. Освен това ми е и студено. Единственото топло нещо свързано с мен е цигарата ми, но и тя ще изгасне. Пссс, изгасих я, поне един път днес аз да реша кога нещо да се случи.
Иначе По-малко от нула е първият роман на Брет Ийстън Елис. Писан е през 1986, годината на моето раждане. Кога ще умра: не знам. Айде да не е днес.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search