писането на стихове

Писането на стихове е двубой,
в който няма победител – на едната страна
се изправя сянка, масивна като планински хребет,
гледан от пеперуда, на другата
проблясват само кратки мигове светлина,
образи и мисли, както пламъкът на клечка кибрит
в нощта, когато в болка се ражда зимата.
То е война в окопи, шифрована телеграма,
дълго бдение, търпеливост,

кораб, който потъва и изпраща сигнал,
и вече не потъва, вик на триумф,
вярност към старите мълчаливи учители,
спокойно съзерцание на жестокия свят,
експлозия от радост, екстаз, ненаситност е,
жал, че всичко свършва, надежда, че нищо не изчезва,
разговор, останал без последната дума,
голямото междучасие в училище, чиито ученици
вече ги няма, победа е то над една слабост

и начало на нова, вечно очакване
на следващия стих, молитва, скръб
за майката, кратко примирие,
оплакване и шепот в изгорена изповедалня,
бунт и великодушна прошка,
раздаване на цялото богатство, покаяние, съгласие,
бяг и разходка е, ирония, хладен поглед,
символ на вярата, дикция, бързане,
плач на дете, изгубило най-ценното си съкровище.

адам загаевски

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.