китове на сушата

На 31 март 1954 година във вестник „Таймс“ пише следното: „Йона, Гигантският Кит“, който ще бъде показан под моста Ватерло на Саут банк на 2 април, пристигна вчера от Дюнкерк с холандски търговски кораб. Морският съд акостира в Дагенъм и двайсет и седем метровият кит беше разтоварен на камион с десет колела, който ще го транспортира на сушата. От миналия септември китът е обиколил Холандия, Белгия и Франция и е поддържан в добро състояние от вътрешна охладителна система и всекидневни инжекции с формалин, седмично са му нужни около две хиляди галона. Убит е в Норвегия, край Трондхайм през септември 1952 година, а сега човек може да се разходи в него, буквално може да се влезе в кита. Във вътрешността на създанието са окачени електрически крушки, а входът е зад главата му. Цветът му отвън е по-скоро тъмно сив, но вътре е светло.“

Има и архивно видео.

Първоначално Йона е изследван в университета в Осло и после е изложен пред публика, но едва след като органите му са премахнати, а белите му дробове надути. Първото му турне е направено от самите норвежци, които са искали да насърчат лова на китове в една следвоенна и с разбита икономика Европа, но по-скоро е отказало много малки деца от желанието им да преследват китове. На ремаркето до главата на кита са били харпунът и въжето, с които е убит и издърпан. По странна причина на носа на Йона е бил поставен съсел, най-вероятно, за да се демонстрира колко големи и колко малки могат да са бозайниците, но причината може и да е друга, странна норвежка шега, кой знае.

Останалите три кита финвали, които са пътували по същото време с Йона са Херкулес, Ерик и Голиат. Те отдавна са изчезнали. Херкулес е изгорен в Испания, Ерик е заровен под увеселително влакче до Ланкастър, а Голиат просто е изчезнал. Дълги години се е смятало, че Йона е изоставен в Барнсли и е изгорен в пещ, но Майк Остин, един от шофьорите на китовете през 60-те и 70-те, лично е оставил Йона в склад на границата между Белгия и Холандия, откъдето наскоро някой го е купил.

За двайсет и пет години сухоземни пътувания Йона и останалите са обиколили почти всеки град в Европа, Япония и Африка. Стотици хиляди, ако не и милиони, са ги видели. През годините са минавали в ръцете на много хора, били са в различни циркове и разнообразни по националност бизнесмени са ги препродавали. Най-дълго време собственик на китовете е бил шотландският шоумен, клоун и художник Карл Пайндър.

Голиат е този, който пътува в Източна Европа и преминава Желязната завеса. Негов собственик тогава е швейцарецът Жан Резонико, който пътува с него двайсет години. Случвало се е в комунистическите страни да мислят, най-вече в Унгария, че това е странна и подозрителна работа, че всъщност това не е кит, а конспирация по пренасяне на замаскирани балистични ракети, с които да се свали режимът.

Китът е стигнал и до България, включително даже и до Харманли и Свищов, както разбрах от очевидци, с които прекарвах дълги часове това лято. Поводът за разговорите, спомените от детството и желанието ми да потърся информация за тези китове е филмът Веркмайстерови хармонии на Бела Тар, където китът е един от главните герои.

Майка ми ми каза, че не е отишла да види Голиат, защото й казали, че вонята била непоносима, баща ми потвърди.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.