улица нов живот

веднъж
когато бях в гимназията
съм писал  с маркер
улица нов живот
между гърдите на момиче
тогава за мен това беше само песен на кале
и остана като приятен спомен

но невероятно е настоящето
което беше едва в събота
когато беше втората вечер от фестивала улица нов живот

свириха 15 групи
от ревю и мъртви поети
до гравити ко бейбифейс клан и voyvoda
и разбира се - клас
чиито песни никога не бях слушал на живо
това беше първото им свирене от 18 години
изпълниха
чай
сутринта
и лошо момиче
единствено мога да чакам да обявят дата за концерт

вчера
освен рожден ден на франсис бейкън
най-близкият ми художник от ХХ век
беше и третата вечер на фестивала в тр сфумато
където свириха дует ша-ша и румен спасов
беше представен и филмът-концерт за нова генерация
а аз
иван димитров
марица колчева
ясен василев
радослав чичев
мирослав христов
калоян праматаров
иво цанов
и актрисата елена димитрова
четохме главно стихотворения и разкази на димитър воев
от новото издание на книгата му поздрави от мен боговете

воев е преди всичко поет
и едва след това музикант
поезията служи за разкриване на тайни
за достигане на битие което не съществува
до този момент и по този начин
служи за създаване на убежище
цел и средство е за разширяване
сферата на борбата и полето на свободата
и воев това го умее

за мен
по лична и интимна важност
той стои до константин павлов и георги рупчев

ще се радвам
следващата книга на воев да е като тези дневници на кобейн

радвам се че бях част от фестивала
че познавам част от организаторите и музикантите
но повече се радвам че бях публика
надявам се такива вечери да не се случват на всеки 20 години

- - -

с радослав чичев прочетохме заедно две стихотворения

хайде на театър

Обяздил старата крава
връща се новия ден.
А ти гущер възседнала
бързаш да влезеш при мен.

Ангел златен. Реалист.
Разкъсва се злобно. Мазохист.

Кръв излива
върху нас.
Метална ерекция
долна страст.

Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари, грозни деца.

Кална сделка.
Кален дом.
Порно сцена.
Лигав стон.

Всички викат:
Хамлет тук.
Кой е Хамлет?
Някой глух.

Далеч от храма
лети твоя брат
със птиче ято
лети твоя брат.

С глава на птица
и все по-тежки крила
той пада в храма
на сцената.

А тези хиени
го вдигат със злоба.
Какво е това?
Вкарайте го в гроба.

Брат ти е Ангелът.
Ти си мойта смърт.
С тебе спя нощем.
И чакам денят.

Десет черни монахини
ми обличат черна тога
и на сцената изправен
аз си казвам: “Мога, мога.”

И тълпа обезумяла
аплодира всеки миг
Аз съм Хамлет, аз съм Богът.
И гробар на своя стих.

Черни сгради
в съня ми.
Черни сгради
в леглото ми.

С бял саван ще ме повият
преди това.
И до теб ще легна ,
булчице.

Прочетох във вестника
нова статия ,
в която пише за мойта
апатия.

Какво ще каже леля ми?

единственото решение - живот

Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - живот.
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.

На гърдите ни татуирани
пеперуди, пролетен валс.
Виена, вътре в мен изнасилена,
цигулково стържещ романс.

Пентатоника в кармата,
пет познати до захар неща,
зад китайски крайбрежия,
търсещи силната ми ръка.

Всяка сутрин вечеряме себе си.
Всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас.

Някой спомен вдигнал наздравица,
войнишката чест изисква възход.
Ще зарием Густав приятелски.
Единственото решение - живот.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.