Стефан Иванов

интервю с майкъл кънингам от списание лик и още нещо

Posted by admin - 30/09/05 at 12:09:27 pm

Още преди да се сдобие с наградата “Пулицър” за 1999, той бе сред ценените, но не чак толкова прочути автори. Читателите му харесваха “Дом на края на света” (1990) и “Плът и кръв” (1995), но ще бъде пресилено, ако се каже, че се редяха на опашки заради тях. Романът му “Часовете” обаче преобърна играта, особено след като бе екранизиран, а филмът получи “Оскар”. Това изостри интереса да се разбере какво се е случило междувременно с Майкъл Кънингам. По повод излизането на немски език на следващата му книга “Накрай земята” (Land’s End) - портрет на град Провинстаун в Нова Англия - с писателя разговаря Матиас КУН от сп. Go Muenchen.

Господин Кънингам, изненада ли ви успехът на “Часовете”?
- Сравнявайки относителния успех на двете ми предишни книги с огромния успех на “Часовете”, откривам следното – в момента, в който написах книга без сцена “мъж да духа на друг мъж”, спечелих “Пулицър”.

Но пък става дума за секс между жени.
- Бях поразен, че всички тия лесбийски целувки могат да се видят в мултиплексите из цялата страна.

Харесвате ли кинопревъплъщението на “Часовете”?
- Много. Всички, които участваха в този проект, свършиха огромна работа. Не е никак лесно да се реализира подобен филм в Холивуд. Но пък успехът на филма показва, че зрителите в САЩ не са чак толкова тъпи, както винаги се е говорело за тях. Аз съм много предпазлив, изказвайки мнение за тях, но все пак по всичко личи, че има хора и то много, които биха гледали труден филм, в който няма секссцени и гонитба с автомобили.

Не криете хомосексуализма си. За артистите в Холивуд тази тема продължава да е щекотлива. Така ли е и сред писателите?
- Не мога да кажа, че не се сблъсквам с предразсъдъци. Така е при всяка лесбийка, така е и при всеки хомосексуалист, посмял да си признае. Но аз рано реших да не бъда “дискретен” по отношение на сексуалността си. По същия начин изисквам откритост както в политическия, така и в моралния смисъл и от всеки друг хомосексуален. Всичко останало е въпрос на личен избор. Но ако се криеш, тогава спъваш революцията и обиждаш героите, които са излезли преди теб на сцената.

Има ли промяна в отношението към малцинствата при управлението на Буш?
- Нищо, произлизащо от управлението на Буш, не носи добро, все едно за кои малцинства иде реч. Буш застава на страната и утвърждава господството на хетеросексуалния бял мъж.

Как оценявате политическите промени след 11 септември 2001 г.?
- Ужасен съм, че Буш използва 11 септември като повод за водене на политика на агресията. От морална, пък и от практическа гледна точка за мен това е огромна грешка. Изпитвам ярост, но в същото време и страх от този завой надясно, който се извършва в целия свят, ала най-вече в САЩ и Италия. Живеем в твърде мрачни времена. Никога необходимостта от обединение и протестни действия от страна на хомосексуалните, а и от другите малцинства не е била толкова важна, както днес.

Наградата “Пулицър” в цял свят се цени като едно от най- престижните отличия за литература. Харесвате ли Middlesex на Джефри Юджинидис? Кои съвременни писатели са сред любимите ви автори?
- Много харесвам “Мидълсекс” (“Междинен пол”, виж ЛИК бр. 1 от 2003). В момента на пазара има няколко добри книги от американски автори. Джоана Скот ми е любимата авторка, преди всичко с The Manikin (“Манекенът” или “Джуджето”). Харесвам “Поправките” на Джонатан Францен, също отличена с “Пулицър”. Добавям и един малко познат чернокож автор на име Виктор Лавал, който написа “Възторженият” ( The Ecstatik). Ще спомена и още две забележителни книги на един английски и на един южноамерикански автор. Става дума за “Да си мъртъв” (Being Dead) на Джим Грейс и “Позор” от Дж. М. Кутциа.

Следващата ви книга “Накрай земята”, която представлява портрет на града, наречен Провинстаун, е написана като лична изповед. Къде минава границата, отделяща личния ви живот?
- Аз съм господин Никой, пристъпващ между личния и обществения живот. За мен най-големият проблем, свързан с успеха, е това, че изведнъж станах публична личност, което означава, че оттук нататък може и да не напиша нито ред. За щастие аз съм много добър, когато ми се налага да кажа “не”.

Защо портрет точно на град?
- Идеята беше на издателя. “Часовете” вече бяха удостоени с “Пулицър”, аз бях буквално смазан от цялото това огромно внимание и съвсем навреме получих обаждане от “Рандъм Хаус”. Попитаха ме дали не бих написал кратък разказ за някое място, което много обичам. Ако се бяха обадили три месеца по-рано или по-късно, сигурно щях да откажа. Понякога животът и работата ни са резултат на планове, друг път на чиста случайност. Не подценявам и двата фактора.

Бихте ли могли да си представите, че изоставяте жилището си в Ню Йорк и се преселвате в Провинстаун?
- Въпреки че обичам това място, едва ли бих могъл да живея постоянно там. Твърде е тихо за мен и твърде отдалечено от останалия свят. Но пък, от друга страна, това е и предимството на Провинстаун – място за бягство и спасение от Ню Йорк. Там не само е спокойно в традиционния смисъл на думата, но и по някакъв особен, много фин начин. Повечето му жители са успели да се опазят от онази зверска амбиция, която разкъсва хората в Ню Йорк. Когато съм в Провинстаун, с удоволствие си спомням, че не само е възможно, но е дори задължително и че това е абсолютният смисъл - да живееш живот, който не е подчинен на някакви велики цели. Но тъй като на мен явно ми е писано да подхранвам безумието на света, Ню Йорк е и ще си остане градът, в който живея. Иначе почти цялото лято изкарвам в Провинстаун, а през другото време го посещавам в края на седмицата.

По същия начин ли обичате и останалите части на Нова Англия?
- Много от кътчетата на Нова Англия си заслужава да бъдат посетени, ако и приликите им с Провинстаун да не са много. Нова Англия носи духа на онази сантиментална Америка, който повечето американци високо ценят – селца, сякаш излезли от детски албум с картинки, крави, които пасат по ливадите, живописни езерца сред зеленото на тревите.

Как хомосексуалните мъже приемат Провинстаун? Читателите биха ли го сравнили например с Файър Айланд, прочуто място за гейсрещи.
- Има огромна разлика между Провинстаун и Файър Айланд и тя се състои в това, че Файър Айланд е само за богати. Съществува този феномен – белите хомосексуални мъже все повече се сдобиват с буржоазни привички, нещо немислимо преди години. Животът им започва да се върти около трупането на пари, модните дрешки и изисканите партита. Провинстаун е място, пригодено повече за бохемата. Не знам дали имам правото да го нарека “интелектуално”. Идват и много жени, нормални хора, а не такива, чиито куфари са фрашкани с пари. Затова аз го предпочитам.

Какво пишете напоследък?
- Книга, която трябва да събере три различни истории: една на ужасите, трилър и една научнофантастична история. Искам да се опитам да работя с т. нар. булевардна литература и ми е интересно дали ще ми се удаде да я дръпна в някаква различна, неочаквана линия.
–
Нов филм за живота на Уолт Уитман ще прави продуцентът на филма “Часовете” Скот Рудин. За основа на сценария ще бъде използван излезлият през август роман на Майкъл Кънингам, автор и на романа “Часовете”, чиято филмова адаптация донесе “Оскар” на Никол Кидман. Една от възможностите е книгата да бъде адаптирана в три части от трима различни режисьори, а второто предложение е тя да стане опера. Романът Specimen Days е в три части и обединява история за призраци, трилър и научнофантастична история. Връзката между частите е градът Ню Йорк и най-известният американски поет Уолт Уитман.

от вестник дневник 19 септември т.г.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search