Стефан Иванов

пропадане във времето / за неудобството да си роден

Posted by admin - 13/08/12 at 02:08:29 pm

същинската ценност на една книга не зависи от темата (инак богословите неизменно биха вземали връх), а от подхода към случайното и незначителното, от овладяването на дребното. същностното никога не се е нуждаело от какъвто и да било талант.

отрицанието никога не се дължи на разсъждение, а на нещо неведомо и древно. аргументите идват след това, за да го обосноват и подкрепят. всяко не идва от кръвта.

понякога казват: той няма талант, притежава само стил. ала именно стилът е нещо, с което човек се ражда, което не може да се придобие. той представлява унаследена благодат, привилегия, която позволява на някои хора да изразят вътрешния си трепет, стилът е нещо повече от талант, тъй като е самата сърцевина на таланта.

спогаждам се добре с някого само когато той се намира в пълен вътрешен упадък и няма нито желание, нито сили да открие у себе си обичайните илюзии.

дори в състояние на силно безпокойство и паника човек бива обзет от внезапен покой при мисълта за зародиша, който някога е бил.

що се отнася до смъртта, непрестанно се колебая между „тайнство“ и „нищо особено“, между пирамидите и моргата.

да си извършил всички престъпления, освен това да бъдеш баща.

физическа необходимост от безчестие. бих искал да съм син на палач.

защо е всичко това. – защото съм бил роден.

всеки е принуден да изкупва своя първи миг.

ужасът на бъдещето се корени в желанието да изпитаме този ужас.

да не се раждаш, безспорно е възможно най-доброто решение. за нещастие то не е достъпно за никого.

емил-мишел чоран

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search