помниш ли помниш ли

в понеделник играх тенис на маса в парка заимов
изведнъж започна
да духа да се смрачава и леко да ръми
играта стана невъзможна
и човекът с който играех остави хилката
разпери ръце
като леонардо ди каприо

„абе как беше“ чуди се
„оня филм за кораба дето нали и оная пееше
и дето бил еди какво си на света“

на следващия ден в края на новия епизод на хаус
имаше версия на i got you babe
потърсих сцената в нета за да я покажа на няколко човека
не я намерих
открих две други -
от сериала пълна къща
и триото
което са заформили шер и бийвъс и бътхед

вторият клип е от 1993-та
и видимо пародира
освен много други неща
и друг клип от същата година -
песен написана от стивън тайлър и ричи супа
който няма нищо общо
с филип консерва -
един от продуцентите на csi

бях в първи клас когати пуснаха и двете видеа
въртяха ги едно след друго по mtv
и връзката между тях беше явна
в момента връзката е трудна за откриване
и й е нужно възстановяване

бързо се износва разбираемостта
контекстът се размива
препратките стават невидими
скритите цитати биват откривани трудно
ако въобще някой ги търси
обществото и знанието
са прекалено разкъсани и специализирани

и дори самото съдържание избледнява
както с титаник до тенис масата в парка заимов
целият кораб беше потънал предварително
от него беше останал само жестът
че някой се смята за крал на света

усещането че безпаметността винаги е близо
и че не е нужно да помниш
и да удържаш в цялост и конкретика каквото и да е
защото винаги можеш да провериш
не е нещо особено обнадеждаващо
дори да става дума за титаник

майка на музите
за добро или лошо
но някак основателно
е мнемозина

името й означава памет

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.