Стефан Иванов

от прашинката на деня

Posted by admin - 06/10/11 at 01:10:16 pm

Радослав Чичев е един от малкото хора от това поколение, които съм чувал страстно да разказват за лавиците в кварталното читалище, отрупани с прашасали и забравени стари поети, а и съм го виждал как измъква внимателно и бавно, с два пръста, от библиотеката си дълго търсена или случайно намерена в забутан антикварен кашон стихосбирка на Иван Радоев, Елин Рахнев, Константин Павлов, Ани Илков, Христо Фотев, после разгръща и чете, вкусвайки смисъл и удоволствие. Освен това има хубав тембър, приласкаваща артикулация, той е наистина подходящ четец на глас за думи, които са се подредили по начин, който заслужава друго, по-различно от делничното, изговаряне.

Може би и заради това отношение книгата на Радослав Чичев се казва именно по този начин, „От прашинката на деня“. Заради отнякъде изпаднал екземпляр на издадената през 1995-а „Книга на прашинките“ на Иван Методиев, чието подзаглавие е „Документите на едно забравено учение“. Чичев е не само документалист, подреден библиотекар, искрен любител, ала и активен ученик в това забравено учение за хармонията на всекидневните прашинки, които танцуват в слънчев лъч, смесват се, подреждат се като стъкълца в калейдоскоп и изписват разни неща, които си заслужават търпеливото чакане и съзерцание.

В прашинките на Чичев има нещо мило и ведро (от сутрин до вечер и утре също, както конценптуално е подредена и построена книгата). Липсва агресия, съперничество, нихилизъм и присмех. Има милост и съчувствие, които следват по-скоро смеха на децата, отколкото плача на камбаните. Гальовност и усмивка, скачане презглава и приютяване, наивност и сантименталност, но не инерционни и лесни, не по навик и клише, а разумно избрани позиции, поетики, погледи и постъпки, били те и на хартия, бляскат по оригинален и своеобразен начин в танца на прашинките. Без грам фалшив гланц и фотошоп.

Има и фотьойл за размисъл, пространство между думите, където да се настани погледът на читателя и да съзерцава собствения си лъч с личните си прашинки. Има място за обмен и диалог. Не е авторитарна тази поезия. Отворена е, без да е позьорска и нахакана, допуска до себе си, здрависва се, не те кара да се срамуваш или да се притесниш, че си се доближил, не те оставя и за миг да съжаляваш за времето прекарано в компанията й.

„От прашинката на деня“ не трябва да хваща прах, трябва да се хване с две ръце и да бъде четена. И на глас.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search