думи написани върху листчета от 113 човека в театрална зала

в
три
следобед
на слънце
ти сваляш вратовръзката си
ядем палачинки
сто грама кашу
локум
или аз свалих вратовръзката си
обърквам се
няма мое твое
защо
защото
от чернобялото общество
което не е важно но е и хубаво понякога
от шоколада и ванилията
от захаросаната индустрия
излезе ти
прекрачи границата
прекрои картата на държавата ми
всеки град вече носи твоето име
на малко места хора влизат в живота ти
с причина за сезон или за цял живот
трудно е да се обясни
единствено думите ли помагат
на светло те мълчат
в тъмното нямат нищо за казване
могат да се сложат единствено три точки
за този лишен от воплите на чайки следобеден изгрев
за това неочаквано чипоносо любовно приключение
няма мое твое
изкуството ни е преди всичко
кое изкуство
мисълта
по-скоро спомен
филм или роман
как голи хвърляме шишарки
в огъня на плажа
как хореографията на пламъците
ни имитира некадърно

- - -

това стихотворение е създадено единствено с думите
които публиката на бавно: изговорен свят II
написа на 4 февруари в тр сфумато
върху дадените им на входа листчета

- - -

преди малко махнах два стиха от стихотворението
защото иван ланджев ме помоли да го направя
става въпрос за
“навсякъде където искам да отида си ти”
някой е написал на листче тази поанта от стихотворение
което ланджев е прочел на сцената на тр сфумато
но ланджев ме помоли да я махна
защото стихотворението му е още недовършено

затова и махнах съответните стихове
и на тяхно място сложих други от думите
написани от публиката върху листчета

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.