Стефан Иванов

вярвам че това не е само въпрос на вкус

Posted by admin - 31/01/11 at 04:01:05 pm

преди няколко часа прочетох тук
следните изречения на херберт маркузе:

„Струва ми се, че областта на литературата, изкуството и музиката е безкрайно по-красива, по-чудесна, по-дълбока, по-комплексна и по-артикулирана и вярвам, че това не е само въпрос на вкус. Светът на културата, която не е наука, е многоизмерен свят, в който „вторичните качества“ не са редуцируеми и в който цялата обективност е качествено родствена с човешкия субект. Научната скромност често прикрива един ужасяващ абсолютизъм, едно безчувствено отстраняване на ненаучните, но рационални начини на мислене в пределите на поезията и въображението.“

онзи ден казах на една приятелка
която чакаше да й се обадят по телефона
професори от харвард и колумбия
за да проведат с нея интервю за магистратура
думите ми бяха по повод това че тя се притесняваше
че може да не им изглежда достатъчно сериозна:

„ами какво по-нормално от това притеснение
в един свят където представителите на академичната общност
с присъщата им херменевтика и сериозност
отиват в полето на безсмислието
с идеята само за малко да си поемат дъх
да пият чай да се насладят на пейзажа
/и кой знае
могат да случат на спокойни клодлоренови небеса/
пък после се обаждат да им донесат покъщнината
и остават там завинаги
сигурно заради чистия въздух“

като прочетох цитата на маркузе
изпитах чувства които изпитвам по десет пъти на седмица:

толкова ненавиждам

погледът им
изпълнен с властно пренебрежение
с интелектуален фашизъм маскиран като знание
вероломен и взломаджийски
крадлив и безсрамен
надменен и откровено присмехулен

устата им
пълна с целеустремени фрази
които с лекота смаляват и анализират
уж обективно и безпристрастно
като премахват патоса драмата аурата
очарованието или ужасът
на всичко до което се докоснат
без значение дали е първата световна война
рембо моцарт шоколад леонардо да винчи
или някой роман отпреди десет или сто години

разнищват разчепкват
трезви и скучни
безкръвни и методични
малоумно оригиналничещи
правят рентгенови снимки аутопсия
все едно замесените в цялата история
никога не са живели и страдали
и не доставят удоволствие или смисъл
а са поредни случаи
донякъде познати изтъркани и невероятно скучни
просто поредни пунктове и точки
от добре известна идея и теза която носи досада
но трябва да се изрече за да се запълни прехода
към невероятните нови анализи и интерпретации

перверзните усилия на подобни хора ми напомнят човек
който е изпуснал ледени кубчета на морски плаж
и се опитва да ги събере с умела неловкост
и когато естествено не успее
лицето му излъчва гордост
сякаш е спасил малко дете от сигурна смърт
или поне изнасилване

слава богу че има и автори
за които горното ни най-малко не важи

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search