честит имен ден андрей

момчето с което седнах на един чин
преди десет години на 15 септември
в първия си учебен ден във френската гимназия
се казва андрей

днес сутринта
към 8 и 15
му написах съобщение
за да му честитя

вчера следобед
след като вятърът утихна
излязох за да ксерокопирам две книги
и минах на път към университета
край театър 199
спрях се
вятърът все пак беше разпилял малкото цветя
оставени за андрей баташов
посъбрах ги
загледах се в отпечатъците оставени от краката му
сложени още през 1995 на стената до входа на театъра
замислих се
как гледах секс наркотици и рокендрол за пръв път
и как го разсмях и издразних
и аха щеше да ме изхвърли от залата
защото се включвах често често в диалога му с публиката
купих после билети за постановката
и за брат ми и някакви негови приятели
запалих си цигара
и продължих край славянска беседа и сълза и смях

мислех че ще се оправи
и ще играе отново
макар и
убеден съм
по различен начин

не поставях под съмнение че
още хиляди момичета ще го гледат
с поглед в който се чете
желание
да люлеят заедно внуци
и да си пеят бийтълс като са на 64 години
или по-скоро с желание
за далеч по-близки
във времето случки

помня как едва преди месец и нещо
ако не и по-малко
редовно го виждах как крачи
уверено и грациозно
както никой друг
на улицата

последните думи
в едно от последните му интервюта
са че усилията си струват

и е прав
поне донякъде

сетих се
по повод на услията
за един тъжен текст
за българската култура
за нейните живи и мъртви

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.