през последния месец

на портрета е томас чатертън
поет и фалшификатор на средновековна поезия
умрял на 17
вследствие на предозиране с арсеник
било случай
или на амоубийство
или на опит за самолечение на венерическо заболяване

през последния месец се лекувах
с всевъзможни лекарства
но не от погнуса от живота
или от венерически болести
/включително и с на пръв поглед опасните
капки от сребърен нитрат -
като че ли именно те помогнаха/
но все пак не успях да надмина или дори достигна
постиженията на чатертън
за сметка на това за около десет дни оживях написах
а после и защитих
дипломната си работа на тема
естетика на декадентството

сутринта
когато беше денят на защитата на текста
пред тричленна комисия
вилнееше снежна виелица

излязох от вкъщи
и още при първите ми крачки по улицата
чух опърпан и самотен човек
да си говори
„учих деветнайсет години и за кво
що учих
кво стана
нищо
ами ако не бях учил
ехеее какво щеше да бъде”

зарадвах се на тези думи
човекът очевидно беше декадент

това е въведението към дипломната ми работа:

„Настоящето изследване ще се опита да разгледа декадентството в може би донякъде нова и неочаквана светлина. Ракурсът, от който ще бъде наблюдавано то, няма да бъде само в и според конкретната историческа, естетическа и изкуствоведска рамка от средата на XIX век във Франция, когато се развива течението декадентство. Тезата, която настоящето изследване ще се опита да предложи и да защити е, че декадентството е преди всичко естетическо явление, практика и феномен, които не се заключват в едно-единствено време, контекст или художествено течение. То е поток, който тече отдавна и не е пресъхнал, а тъкмо напротив: станал е по-пълноводен, мощен и всеобщ отвсякога.

Декадентството ще бъде формулирано не като упадък, а като въздигане, като реализация на волята за свобода, оригиналност, единичност, себеосмисляне и себепретворяване както в творби, така и чрез различни форми на практика на разнообразни и на пръв поглед коренно различни субекти – философи, писатели, художници, юродиви и други. Това е така, защото според разбирането за декадентство, което ще бъде изложено, декадент е не само този, който се нарича или е наричан декадент, а всеки, който твори, т.е. овъншностява себе си под своеобразна форма, която има свой вътрешен смисъл, и по този начин става автор. Той може да е както автор на конкретна откъсната от него творба, така и автор на собствения си живот, тоест на творба дълбоко срасната и съединена със субекта.
Не всеки автор обаче е декадент. Декадентсткият патос се състои в това да си този, който си, а не този, който ти е предписано да бъдеш – било във философски, литературен, социален или житейски смисъл – според вечна и неизменна природа, непроменимо състояние на нещата или според непреклонния във властта си да моделира и дисциплинира дискурс, както е разбирано това понятие от Мишел Фуко.
Декадентът има своя, понякога произтичаща само от него истина и норма, която често противоречи на проекта за истинност и нормалност на конкретната епоха. Декадентът е несвоевременен, индивидуалист, той практикува често опасна трансгресия, защото е себеовластил се авторитет, автор и homo faber на творчеството си, на субекта си, на себе си.

За пълноценна панорама на така изложената концепция за декадентство ще бъдат привлечени множество източници от различни епохи и традиции, които невинаги ще бъдат сговаряни хронологично, а по-скоро под формата на диалог на близки идеи и израз на сходни позиции.
Ще бъдат разгледани архетипната за християнството фигура на упадъчния – Адам; фигурата на Сократ, философ, живял и умрял за житейски практикуваната си философия; фигурата на юродивството, като различен от църквата и манастира модел на практика на религия; фигурата на модернизма във Франция, който се явява като втори, изключително агресивен, Ренесанс за субектността, в лицето на Шарл Бодлер, Теофил Готие, Йорис-Карл Юисманс, Флобер, Мане, Зола и други; фигурата на Оскар Уайлд по време на така наречените Жълти години в Англия; фигурата на Ницше, един краен и радикален, затова и декадентен философ, в отделна част ще бъдат разгледани част от несвоевременните му размишления; фигурата на Мишел Фуко, чието вече споменато понятие дискурс ще бъде анализирано в отделна част, ще бъде привлечено и parrhesia, друго анализирано от Фуко понятие, което се заключава в това да говориш свободно истината; фигурата на Георги Рупчев, закъснял български модернист, и разбирането му за поета и поезията също ще са важни за изследването. Ще бъде използвана ценната за декадентството теория на Чарлз Тейлър – разбирането му за живота като произведение, за смисления живот като разказ, който субектът изразява, подрежда и променя в зависимост от самия себе си, от волята си за изразяване. Ще бъде поставена на фокус теорията на Пиер Адо за античната философия като духовно упражнение и практика на себе си, която се опитва да формира, а не да информира. Ще бъдат приобщени различни и полярни теории за авторството, за да се види разликата им от декадентското авторство. Ще бъдат процитирани и множество други автори, за да покажат движението и динамиката в разбирането за декадентство, за да потвърдят и оформят мащабния калейдоскоп от декадентски индивидуалности.

Ще бъде показан прехода на усилващото се декадентство, поради социални, политически и свързани с изкуството причини, от нещо, което е разбирано като негативна практика, ненормално поведение, забранена естетика, бунтовно, едва ли не анархистично, настроение, ексцентрични действия на малцинство, което е ценностно обагрено в тъмно и черно, та декадентството реално ще се превърне от изброеното досега в нещо светло, бяло и нормално, в почти всеобщо разбиране за свободно себеизразяване, себеправене, себеосмисляне. Декадентството ще намери своята връхна точка в модерния либерализъм и в субекта, който масово има възможността да се разкаже и оформи както му е угодно.

Декадентството става точно това, привидно поне и ако се засили до край тезата, срещу което се е борило – вечна и неизменна, сякаш по природа норма, за реализиране волята за свобода и за собствена истина. Защото, случва се, предварително предоставеното да опитомява, да приспива активното и действеното, т.е. декадентството да е обезсилено след като е прието за норма на поведение. Дано не е само и единствено така сега и за в бъдеще. Дано западната цивилизация не превърне тази свобода в робство и нейния смисъл в безсмислие. Дано не стане така, че „от своето опиянение опиянени”, както пише Георги Рупчев в поемата „Смъртта на Тибалт”, западните хора да залязат непоправимо в творчески повърхностно, масово консуматорско и фалшиво игрово декадентство без патос и без сериозен залог. Декадентство, което все повече се отдалечава от индивидуалното и се разтваря в колективното, в едноизмерното, в евтиния нихилизъм, в попкултурното или в лесно постижимото и имитаторско лайфстайлно поведение и практика, които не са колективно различни и действени, а колективно безлични и изпълнени с апатия, естетическо преповтаряне и липса на оригиналност и субектна новост.”

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.