вой вой вой
Posted by admin - 29/12/09 at 03:12:59 pmизключително се радвам
на новото издание на поезията на алън гинсбърг
в превод на владимир левчев
в небосвода се разпръсват
бесовете – рой след рой
и сърцето ми разкъсват
с жални викове и вой
това е една от строфите на пушкин
които са начален епиграф
/заедно с библейския цитат от евангелие на лука/
на бесове на достоевски
бясно харесах вой на гинсбърг
още първият път когато
затърсих и намерих поемата
това беше преди седем или осем години
тогава я и преведох като личен експеримент
открих в нея
екстаз и изстъпление на телата и делата им
свобода и опиянение не само на езика
откровена интимност граничеща с ексхибиционизъм
спонтанност и делириум на образите
джаз и пънк в привидно хаотична и неподредна
а всъщност
в чиста поетична форма
забелязах и се зарадвах
на дебелия среден пръст
заврян в лицето на какво ли не
заради тази поема
отново се убедих
тогава по-скоро интуитивно
че писането
каквото и да е то
проза поезия философия статии
е това онова и много други неща
но не е само
безцелна или самоцелна игра
опит да си интересен
или запълване на време и място
писането може да е
и би трябвало да бъде много повече
то не е запокитена абстракция
то има сили да осмисля
жестове спомени постъпки животи
да ти дава думата и сцената
да крещиш бълнуваш скимтиш мъркаш и съзерцаваш
да заемаш позиция
да се ориентираш и оформяш
според личната ти преценка честност и речник
сред случките хората и случайностите
които не спират да обграждат
тялото и съзнанието ти
това е една от наистина кратките поеми на гинсбърг
включена в настоящето издание:
послание
понеже ние се променяхме
прегръщахме се замайвахме се работехме
плачехме и дори пикаехме заедно
аз се събуждам сутрин
със сън в очите
но ти си отиде в ню йорк
ти ме помниш с добро
обичам те обичам те
а твоите братя са луди
приемам тия пияни образи
много дълго стана откакто съм сам
много дълго стана откакто съм седнал в леглото
без някого да докосвам по коляното мъж
или жена не ме е грижа вече аз
искам любов за това съм роден искам те теб сега
океански параходи врят над атлантика
фини стоманени скелети на незавършени небостъргачи
задния край на дирижабъла който реве над лейкхърст
шест жени танцуват заедно върху червена сцена голи
листата са зелени по всички дървета в париж сега
ще си бъда у дома след два месеца и ще те погледна в очите
париж
май 1958
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.