Стефан Иванов

първа любов

Posted by admin - 14/12/09 at 05:12:57 pm

седим на диван
пием хималайски чай

тя носи първа любов на бекет
започвам да чета на глас
искам да намеря едно-две изречения
приблизително следните:

така наречената любов
е изгнание
и от време на време
по някоя честитка

животът в това изгнание и в това разминаване
на отваряне и затваряне
на постоянно очакване на дребни предателства
на извратени отношения на едни и същи скандали
на странна любов на дълги монолози
на постоянна близост и отдалеченост
на забранени зони на океан от вина
на несподелени общи перспективи

преплитането на всичко това в безкраен цикъл
ме скапваше дълго време
много дълго време
около девет години
за да бъда точен

даже още го усещам
как не си е тръгнало съвсем
това същество
като животно си го представям
като диво куче
родено от лигите на болен от бяс нещастник
броди за да ми се хвърли отново
някак гальовно
но обзето от желязна решителност
да ме заличи
да ме нападне онова инфарктно безпокойство
което сковава и парализира
почти всяко действие
всява притеснение
изпразва от лекота
цялата гама от ежедневни случки

в размишленията цари хармоничната музика на стържене
в наблюденията отстрани на себе си също

вечните припомняния на нещо
което смятам за обетовано
са бетонираните основи на
обезателното желание
нещо точно определено да стане
то и само то
за да съм окей

това удря в корема настоящето
изкарва му въздуха
убива го
а бъдещето става нахвърляна скица
с груби едри детски драски
което няма да се случи
по живописния и прост начин
на фикс идеята

вчера вратите на автобуса преди плиска
се отваряха и затваряха
около десет минути

двете врати не можеха да бъдат едновременно
в едно и също състояние
шофьорът каза
„трябва да са затворени
иначе няма да карам напред
някой ще изпадне и ще се пребие”

в крайна сметка
преди края
когато и да е той
трябва да има и някакво движение напред
не само онова което е право назад
поне малко придвижване
преди следващото кръгово
да изникне на шосето

когато онази моята врата
е била затръшната
пред лицето ми
или е била съвсем леко открехната
но не е пращала честитки
а по един или друг начин
ме е пращала в изгнание

са се отваряли
прозорци с големи гърди
тоалетни с дълги крака
кутийки чиито братовчеди са в кома
тайници за които винаги ще съм котка
солници без сериозни намерения
бутилки с пиърсинг и татуировки където е необходимо

влизал съм
търсил съм
и съм разглеждал
навсякъде където съм могъл
пробвал съм какво ли не за да продължа

за да бъдат моята и нейната врата
едновременно
или затворени
или постоянно отворени

сега когато вече сякаш мога
да продължа
за разлика от автобуса
който спря окончателно

се чувствам толкова в началото
като преди девет години
въпреки основната разлика
че въобще не е така
и не може и да бъде

допреди съвсем кратко време
не съм си представял
не съм се надявал че
надежда
за нещо наистина ново
ще се появи ей така

и дори сама ще дойде на бара
за да се запознаем официално

постановката първа любов е в червената къща
днес е премиерата й

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search