Стефан Иванов

бележки към определeние на идеалния читател

Posted by admin - 30/11/09 at 04:11:59 pm

момчил миланов качи този текст
на алберто мангел
на блога си
http://chilly.blog.bg/izkustvo/2009/11/26/the-ideal-reader.443754
толкова ми хареса че днес го преведох

Идеалният читател е писателя точно преди думите да се съберат на страницата.
Идеалният читател съществува в момента, който предхожда момента на създаване.
Идеалният читател не реконструира историята: той я пресъздава.
Идеалният читател не следи историята: той участва в нея.
Известно предаване за детски книги по БиБиСи винаги започваше с въпроса на водещия: „Удобно ли сте се настанили? Тогава ще започваме.” Идеалният читател е и идеално настанилия се.
Изображения на свети Йероним го показват надвесен над превода му на Библията, как слуша словото на Бог. Идеалният читател трябва да се научи как да слуша.
Идеалният читател е преводача. Той е способен да направи дисекция на текста, да свали кожата му, да реже до костния мозък, да следва всяка артерия и вена и накрая да вдигне на крака съвсем ново съзнателно същество. Идеалният читател не препарира.
За идеалния читател всички похвати са познати.
За идеалния читател всички вицове са нови.
„Човек трябва да е изобретател, за да чете добре.” Ралф Уолдо Емерсън
Идеалният читател има неограничен капацитет да забравя. Може да заличи от паметта си, че доктор Джекил и мистър Хайд са една и съща личност, че Жулиен Сорел ще се прости с главата си, че името на убиеца на Роджър Акройд е еди-кой си.
Идеалният читател не се интересува от писанията на Брет Ийстън Елис.
Идеалният читател знае това, което писателя само усеща.
Идеалният читател преобръща текста. Идеалният читател не приема думите на писателя на доверие.
Идеалният читател е читател на натрупването: всеки път когато прочете книга, той добавя нов слой памет към разказа.
Всеки идеален читател е асоциативен читател. Той чете така сякаш всички книги са работа на един и същ неостаряваш и плодовит автор.
Идеалният читател не може да изрази знанието си с думи.
Когато затваря книга, идеалният читател чувства, че ако не я беше прочел, светът щеше да е по-беден.
Идеалният читател има извратено чувство за хумор.
Идеалният читател никога не си брои книгите.
Идеалният читател е едновременно щедър и алчен.
Идеалният читател чете всякаква литература все едно е анонимна.
Идеалният читател изпитва наслада от употребата на речник.
Идеалният читател съди книгата по корицата.
Четейки книга отпреди векове, идеалният читател се чувства безсмъртен.
Паоло и Франческа не са били идеални читатели, защото признали на Данте, че след първата им целувка, не чели повече. Идеалните читатели биха се целунали и биха зачели отново. Една любов не изключва друга.
Идеалният читател не знае, че е идеален читател, докато не стигне края на книгата.
Идеалният читател, поне в пространството на историята, споделя етиката на дон Кихот, копнежа на мадам Бовари, лъстта на Батската невяста, приключенския дух на Одисей, темперамента на Холдън Коуфийлд.
Идеалният читател върви по утъпкан път. „Добър читател, голям читател, активен и съзидателен читател е препрочитател.” Владимир Набоков
Идеалният читател е политеистичен.
Идеалният читател съдържа, за книгата, предложение за възкресение.
Робинзон Крузо не е идеален читател. Той чете Библията, за да намери отговори. Идеалният читател чете, за да намери въпроси.
На идеалния читател, всяка книга му звучи, до известна степен, като личната му автобиография.
Идеалният читател няма точна националност.
Понякога писателят трябва да чака няколко века, за да намери своя идеален читател. На Блейк му отне сто и петдесет години, за да открие Нортръп Фрай.
Идеалният читател на Стендал: „Пиша за не повече от стотина читатели, за нещастни, любезни, чаровни същества, никога морални или лицемерни, които бих искал да удовлетворя; познавам един-двама.”
Идеалният читател е познал нещастие.
Идеалните читатели се променят с възрастта. Когато навърши трийсет, четиринайсетгодишният читател на „Двайсет любовни стихотворения” на Неруда престава да е идеален.
Опитът кара някои прочити да губят от блясъка си.
Пиночет, който забранил „Дон Кихот”, защото мислел, че защитава гражданското неподчинение, е бил идеалният читател на тази книга.
Идеалният читател никога не изчерпва географията на книгата.
Идеалният читател трябва да желае не само да отстрани неверието си, но и да прегърне нова вяра.
Идеалният читател никога не мисли „ами ако…”.
Писането по полетата е белег на идеалния читател.
Идеалният читател обръща в своята вяра.
Идеалният читател е невинно капризен.
Идеалният читател е способен да се влюби в някой от персонажите на книгата.
Идеалният читател не го засягат анахронизми, научни факти, исторически акуратноси, топографски точности. Идеалният читател не е археолог.
Идеалният читател безжалостно налага правилата и предписанията, които всяка книга създава за себе си.
„Има три вида читатели: един, който се наслаждава, но не разсъждава; трети, който разсъждава, но не се наслаждава; другият е по средата, той разсъждава, докато се наслаждава и се наслаждава като разсъждава. Последната класа наистина пресъздава наново произведението на изкуството; членовете й не са много.” Гьоте, в писмо до Йохан Фридрих Рохлиц
Читателите, които са извършили самоубийство след прочита на Вертер не са били идеални, а само сантиментални читатели.
Идеалните читатели рядко са сантиментални.
Идеалният читател иска да стигне до края на книгата и едновременно с това да знае, че книгата никога няма да свърши.
Идеалният читател никога не е нетърпелив.
Идеалният читател не го вълнуват жанровете.
Идеалният читател е (или изглежда, че е) по-интелигентен от писателя; идеалният читател не използва това срещу него.
Идва време, когато всеки читател се смята за идеален читател.
Добрите намерения не са достатъчни, за да се стане идеален читател.
Маркиз дьо Сад: „Пиша само за тези, които са способни да ме разберат, те ще ме четат без никаква опасност.”
Маркиз дьо Сад греши: идеалният читател е винаги в опасност.
Идеалният читател е главния герой в романа.
Пол Валери: „Литературен идеал: най-накрая да знаеш – да не пълниш страницата с всичко с изключение на „читателя”.
Идеалният читател е някой, с когото писателят не би имал нищо против да прекара вечерта над чаша вино.
Идеален читател не трябва да се бърка с действителен читател.
Писателят никога не е свой идеален читател.
Литературата е зависима не от идеални читатели, а само от достатъчно добри читатели.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search