Стефан Иванов

кого повече обичаш на вси светии

Posted by admin - 31/10/09 at 09:10:18 am

„- мамо, кого повече обичаш: муся или мен? не, не казвай, че еднакво, никога не е еднакво, някой винаги мъ-ъничко повече, другия не по-малко, но този мъ-ъничко повече! давам ти честна дума, че няма да се обидя (победоносен поглед към мен) – ако е муся.”

„ – а все пак – кого? е, поне мъ-ъничко, капчица, трошичка, точица – повече?
- имало едно време една майка, тя имала две дъщери…
- муся и аз! – бързо я прекъсва ася. – муся по-добре свирела на роял и по-добре се хранела, но затова пък ася… на ася пък й отрязали сляпото черво и тя едва не умряла… и тя като майка си умеела да свива езика си на тръбичка, а муся не можела и изобщо тя била една такава (с усилие и апломб) миниатю-юрна…
- да – потвърди майка ми, явно без да чува и явно съчиняваща своята приказка понататък, а може би и замислена за нещо съвсем друго, за синовете си, например, - две дъщери, голяма и малка.
- затова пък голямата скоро се състарила, а малката била винаги млада, богата и после се омъжила за генерала, негово превъзходителство, или за фотографа фишер – възбудено продължаваше ася, - а голямата за осип от приюта, на когото му изсъхнала ръката, защото убил брат си с краставица. нали, мамо?
- да – потвърди майка ми.
- а малката после взела, че пак се омъжила за един княз и за един граф, и имала три коня: захарчо, краставичко и малчо – единият рижав, другият бял, другият черен. а голямата – през това време – така се състарила, станала такава мръсна и бедна, че осип я изгонил от приюта: грабнал една пръчка и я изгонил. и тя отишла да живее на бунището и толкова боклуци изяла, че се превърнала в жълто куче. но ето че веднъж минава малката с ландо и гледа: такова бедно, гадно, жъ-ълто куче гризе на бунището един изсъхнал кокал и – тя била много, много добра! – го съжалила: „качи се, кученце, в каретата!” – а то (със свиреп поглед към мен) – веднага се качило – и конете тръгнали. но изведнъж графинята погледнала кучето и неочаквано видяла, че очите му не са кучешки, а такива едни гадни, зелени, стари, особени – и изведнъж разбрала, че това е нейната голяма стара сестра, и веднага я изхвърлила от каретата – и онази се пръснала на четири парчета!”

марина цветаева

текстът е завършен
през 1934
на 1 ноември

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search