ревю на преебаната реалност

догледан - лице назаем

сега звучи ревю
една пчела бе трудно изгонена от стаята ми днес
аз съм алергичен
сега звучи най-елементарният 5нотен бас който обаче ми се струва един от най-депресиращите
все едно дълбае рови разкъсва
и те кара да се погледнеш в огледалото
и отново да разбереш каква е причината която те задушава в състоянието ти
и да те обгърне лайняното сияние на преебаната реалност

песента свърши
сега е мечето ръкспин
след това е ралица
след това обръщам касетката
която е все така оригинална и с текстовете
и която сега се сещам как слушах в лятото на 2001 пред народния театър чакайки да започне симфонията на бетовен под диригентството на караян
облечен в сиво
арогантен нагъл самодоволен
мислещ че знае отговорите

общото с преди и сега е че в настоящата секунда съм напълно сам
в стаята и по телефона и по мейла днес няма никого
на мястото до мен все още никой не е седнал за да се възхити на лудвиг ван

ебали им майката на импулсите и на шибаните шофьори с беемвета

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.