неделен понеделник

щастлив

като на 14 се чувствам
не само защото отново
мога да отида на концерт на babyface clan

последните дни
около 30-40 часа
говорим ядем суши
пием вино
гледаме филми
с момиче с което
някакво начало е преди
девет години
по телефонни слушалки класни стаи тавани и пейки

и когато в неделя към обяд
ходя по почти празните улици –
няма даже туристи -
на веселия гейски квартал
и си въртя чадъра
и пея на глас текстовете
на траковете в слушалките
подминавам църквата сен пол
после кметството
и нотр дам
и сен северин
за да хвана метрото
до старата монашеска обител на клюни
в чиято градина след час и половина
имам среща

и ми се въртят откъси
отпреди малко
или отпреди 2-3-4-5-6-9 години

говорим
как е гледала аризонска мечта с баба си
една сутрин в пет часа защото съм й казал
да не го изпуска
за политковская за декамерон на морфов за медиците в либия
за племениците на настоящия премиер
за идеята й че носът на никол кидман
е прекалено къс а очите й прекалено близки
за окосмяването и престоят в тоалетната на гаджетата
за диетите които не иска и няма нужда да започва
за болките и неизвършените операции на колената
за фотография писане и морален релативизъм
за крехката красива рони за чистата тъмнина в апартамента
за котката набоков и силното присъствие
около нея което е по-важно
за това което ни карат да мислим
моите и нейните мъртви
за клинт ийстууд и стъкло което се пука от топлина
докато още го държиш в ръката си
за бъдещи бизнес планове
които никак не звучат глупаво
за кашони подреждане и връщане в софия
за хабермас фуко и другите момчета
от този квартал на библиотеката
за родителите ни и поздравите от майка й
за случайно намерения стек цигари виктори
за часовете в сън и във вана

и цял ден в ушите
си инжектирам
евъргрийн патетика и позитивизъм
от лени кравиц и ванеса паради
когато са били заедно в америка:

let’s go walking through the park today
i love sunday mondays any day
when the skies are blue and it’s not grey
i’ll take sunday mondays any every day

http://www.youtube.com/watch?v=DIG9gIlsBM4

даже не стигнахме до парк
но няма значение
намерихме си роднинското свидетелство
и брат-сестра отношенията
дано не ги губим ей така

вчера беше и рожденият ден на брат ми

вчера
освен всичко останало
изненадващо разбрах от един приятел че
може да отида на депеш мод на стад дьо франс
а даже не ми е минавало през ума

вчера станаха точно 3 години
от концерта на депеш мод в софия

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.