Стефан Иванов

обядът беше/десертът беше girls&boys на блър

Posted by admin - 07/05/05 at 02:05:52 pm

вдигах гирички
правих коремни преси
самовглъбено удрях една възглавница като боксова круша
слушах тору такемицу кронос квартет + алън гинсбърг
и арво пярт бе край ушите ми /за него и стабат матера му четох/
и си повторих няколко пъти в последните акорди
колко сме жалки
преди това докато пикаех и гледах синята тоалетна чиния и отражението на дъното й което ритмично заедно със струята а след това и с капките се руши и се връща отново застинало
правейки това се чудех как пишейки и дистанцирайки се от себе си нещата човек умира и живее отмира и оживява като хлебарка като гущер с чисто нова пораснала опашка

режеш съхраняваш осмисляш оценяваш класифицираш въобразяваш анализираш

замислих се и за анди уорхол
като снимал филми пускал камерата и излизал от сградата
оставял сам обекта на лентово запечатване
салвадор дали и неговата високомерна натрувена претенциозна и пауновска поза издържала пет минути и се срутила

започнах да гледам ситком на озон
много пазолиновски филм
напомня ми на италинския теорема
най-силно ми подейства бялата лабораторна червеноока мишка застанала върху гърдите после и между краката на възбудената дъщеря тийнейджърка
сега ще го догледам

пържоли на плоча картофи със сирене салата с много зехтин
мек хляб уж френски и провансалски
и чаша пепси
сега шоколад

сложих във ваза бял люляк който баща ми донесе
сега е на малката ниска нова масичка в хола

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search