Стефан Иванов

отпътуване

Posted by admin - 01/02/09 at 01:02:46 am

премиерата на тази книга
беше преди осем години
някъде през август
в американския културен център
на кърниградска

преди представянето -
на което присъстваше и автора
а поезията му бе четена от николай бинев -
седях над билетния център на ндк
със сборник с дзен коани
по-скоро в очите
отколкото в ръцете

обожавам пролога на поемата
която
надявам се
сега разбирам по-добре
отколкото преди осем години:

“ето я моята главна улица” - каза си той сутринта
и потегли на път. остави града на другите,
а сам навлезе сред високите дървета, розововърхи

от изгряващото слънце, но още тъмни в подножието.
“това е пътят” - той крачеше в очакване на необятното
пространство, което трябваше, бе сигурен в това,

да се отвори пред очите му - голо море, върху което
бурното небе ще спусне светлосенките
на песента си - и ръцете му ще оживеят,

и като истински художник ще нахвърли
значимите и дребните моменти, копринените тропи,
призивите на нещата, щрихирани грубо, взривени,

отекващи навсякъде наоколо. ще ги излее
във форма. няма да заглажда ръбове. парещата воля
на сезоните, прелитащи високо горе, ще му бъде муза.

“това е животът” - каза си той на ръба на морето,
което търсеше - на първия от многото ръбове, -
и закопча палтото си, вдигна високо яката и задиша.”

утре сутринта заминавам за париж
за пет месеца

днес
след като
ксерокопирах последни документи
купих необходими книги
исках да пия чай в любимо заведение
седнах
и на съседната маса видях
шест-седем
приятели и познати
писатели и преводачи
настаних се при тях

забелязах че един близък човек
носи тъмно пристанище
поздравих с XXII част на поемата
защото наскоро преглеждах именно нея
и бях помолен да я прочета на глас:

“това се случи преди години, на вечеря в чужда
къща. госпожа х умоляваше да бъде облекчена
от сексуална болка, върху която с едри букви бе изписано

моето име. в онези славни времена се случваха милион
неща от сексуално естество и върху всички тях
май бе изписано моето име.

госпожа х хвана ръката ми под масата, сложи я върху
бедрото си, после я премести нагоре. как да предположиш
какво една жена с такива сини очи и руса коса

не си е облякла. страдах ли, знаейки,
че съм желан не за това, за което би трябвало?
разбира се, и ме държа с години.

вече не ходим по такива вечери.
в днешно време седим на масата и въздишаме.
харесва ни този звук, който като че ли съдържа

отегчение и присъда и дори сякаш казва:
не, благодаря, не искам яйца, нито наденица,
просто ела, отведи ме оттук и ме сложи да си легна.”

и сега ще лягам

но по-рано днес
пет минути
след като прочетох тази част на глас
дойдоха още по-близки приятели
отново без уговорка

беше хубава случайност

в таксито към вкъщи
случих на най-невероятния шофьор
за последната година

беше си взел пет-шест хартиени пликчета
с различни видове сладки и соленки
и ме черпеше с тях
докато самият той похапваше

мил и с чувство за хумор

остави ме точно където исках
оставих му доста повече отколкото беше нужно
за удоволствието което ми достави
да не ме вози смачкан озлобен човек

сега ще лягам
на сутринта ще вдигна яката
и ще задишам
друг въздух и град

след декември и януари
изпълнени

- с неочаквани кошмари преди коледа

- с хубави подаръци
книги албуми чаши и шалове

- с поздрави за имения ми ден
на който гледах
get carter
faster pussy cat kill kill
и death proof

- с концерт на остава
които свириха кавъри на
бауи блър рейдиохед и други

- с посрещане на нова година
на което осем часа пусках музика
и накрая за малко наистина да падна по стълбите
а не в последния момент да се подпра на задника си

- с първи януари
на който гледах
едуард ножиците
убийства в мидсъмър
опасен чар
и филм за чудовището в лох нес
и вечерта отново се видях
с най-близките хора наоколо

- с миризмата на тиква и готвено в дом
чийто най-млад обитател
се оказа че няма
никаква роднинска връзка
с най-стария обитател

баба му не му е баба

- с четения на поезия
на български и на английски
в театър в бар и в зала българия

- със спомена за марк странд
който ми казва
че животът е прекалено сюрреалистичен
за да си насилен сюрреалист от началото на века
когато живееш в началото на следващия

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search