Стефан Иванов

писмо на гюстав флобер до луиз коле от 23 декември 1853

Posted by admin - 23/12/08 at 02:12:24 pm

от 1846 до 1854
флобер има връзка
с поетесата луиз коле

през 1853 е последната
им споделена коледа

- - -

до луиз коле

[кроасе] петък
2 часът през нощта [23 декември 1853]

много те обичам, щом ти пиша тази вечер, защото съм просто съсипан. сякаш желязна каска стяга черепа ми. от два часа следобед (с изключение на двадесет и пет минути почивка, за да обядвам) пиша “бовари”; стигнал съм до средата, обливам се в пот, гърлото ми се свива. прекарах един от моите редки дни, изпълнен от сутринта до вечерта с илюзии. когато изписах в шест часа думите “нервен припадък”, така силно се развълнувах, изкрещях толкова високо и изпитах толкова дълбоко всичко, което преживяваше моята малка женичка, че се уплаших да не би и аз да припадна. станах и отворих прозореца, за да се успокоя. свят ми се виеше. сега ме болят коленете, гърбът, главата. приличам на човек, който прекалено много… (извинявай за израза); с една дума изтощен съм от опиянение. и понеже пиша за любов, не мога да заспя, без да ти изпратя една ласка, една целувка и всичките мисли, които са останали още в главата ми. добре ли съм го написал? не зная. (бързам, защото, когато буйе дойде, искам да му покажа нещо цялостно.) от миналата седмица работата ми върви по-бързо. дано продължи така! защото мудността ми ме мори. но се страхувам от пробуждането, от разочарованието, когато започна да поправям страниците! няма значение, хубаво или лошо, чудесно е да се пише, да се откъснеш от себе си, да участваш в създаването на всички заобикалящи те герои. днес например бях едновременно мъж и жена, любовник и любовница, разходих се на кон под жълтите листа в гората през един есенен следобед, бях и конете, и листакът, и вятърът, и думите, които те си разменяха, и яркото слънце, срещу което двамата притваряха изпълнените си с любов очи. дали това е гордост, благоговение, глупава изява на прекалено самодоволство? или може би смътно и благородно изразено религиозно чувство? тъй или иначе, когато си мисля за тези приятни изживявания, изпитвам желание да благодаря на добрия бог, стига да съм убеден, че ще ме чуе. да бъде благословен, защото не ме е създал търговец, водевилист, занаятчия в изкуството и т.н. да възпяваме аполон, както са го възпявали в миналото, да вдъхваме с пълни гърди хладния въздух на парнас, да дръпнем струните на китарите и цимбалите, да се завъртим като дервиши сред вечния шум на формите и идеите.

те никак не ласкаят моето тщеславие…

това сигурно е стих от господин дьо волтер. не се сещам откъде го зная, но точно тези рими трябва да си кажем. чакам с нетърпение “прислужницата”. о, да, мила музо, ти си права - “ако бях богат, всички хора щяха да целуват обувките ми”. дори не обувките, а следите от тях. това е в реда на нещата. жена, която иска да се занимава с литература, трябва преди това да мине водите на стикс.
що се отнася до предложенията на дю кан спрямо госпожа биар, не е тайна, че между мъжете съществува мълчалив братски договор, според който те се проявяват като сводници един към друг. лично аз никога не съм се измъквал от задълженията си. в това проличава доброто възпитание, джентълменството. но ако бях главен редактор на някое списание, сигурно нямаше да бъда толкова голям джентълмен. всъщност статиите на леля б. не са по-лоши от другите. всички те са еднакви - и по-хубавите, и по-лошите от средното ниво. ако ти обаче им изпратиш нещо, сигурен съм, ще го приемат, стига да не са решили да не се откажат от сътрудничеството ти - нещо напълно възможно. тогава ще се наложи отново да се свързваме с дю кан, а струва ми се, той не е от тези, които ни се иска да виждаме. тези мои думи отварят врата за всякакви предположение. горкият момък, той е от онези личности, за които изобщо не ми се мисли. дълбоко в душата си все още го обичам, но той така ме раздразни, отблъсна, отрече, направи ми такива отвратителни неща, че за мен “сякаш е мъртъв”, както казва херцог алфонс на госпожа лукреция. не зная никакви сладострастни подробности за силфид, която явно е била силно развълнувана (а може би и нещо повече).
напоследък буйе ми пише кратки писма. винаги съм смятал гореспоменатата особа за буйна веселячка и установявам, че не съм се излъгал. тя очевидно действа бързо, дръзко. толкова по-добре! тази жена е опитна, познава света; ще може да открие пред буйе нови хоризонти… жалки хоризонти наистина! но в края на краищата не е зле човек да опознае всички помещения на социалното сърце и тяло - от избата до тавана, като не пропуска клозетите и дори най-вече клозетите. там се изработват чудесни химически съединения, става отвратително разлагане. кой знае на какъв зловонен тор дължим уханието на розите и чудесния вкус на пъпешите. пресмятал ли е някой колко съзерцавани низости изграждат величието на душата! колко гадни миазми, колко мъки, колко преживени предателства, колко тревоги са необходими, за да се напише една хубава страница! такива сме ние - чистачи на клозети и градинари. от човешката гнилота създаваме наслада за човечеството. садим в кошнички цветя над несгодите си. съдържанието се преработва във форма и се възнася нагоре като чист тамян на духа към вечното, неизменното, абсолютното, идеалното.
видях на улицата дядо роже в редингот и с кучето си. горкият!… не се досеща за нищо. мислила ли си някога за всичките жени с любовници и за всичките мъже с метреси, за всичките тези бракове под закрилата на други бракове! колко лъжа! колко хитрости и изневери, и сълзи, и притеснения! оттук смешното и трагичното! така че всичко е маска, която прикрива едно и също нищожество, и под нея се смее фантазията, сякаш показва белите си зъби под черна воалетка.
прощавай, скъпа, добра музо. докато ти писах, главата престана да ме боли. поднасям ти челото си за целувка и отивам да си лягам.
още веднъж прощавай. хиляди ласки.

твой г.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search