анаморфоза
Posted by admin - 25/07/08 at 04:07:04 pmанаморф е детективски трилър
незаконен и непълноценен
наследник на седем
детективът е уилям дефо
приятен е
въпреки че издиша на доста места
всичко започва с убийство
което прилича на отдавна минали убийства
убиецът може да е един и същ
зависи от перспективата и интерпретацията
от свободата да анализираш
от необходимостта да анализираш
по точно определен начин
за да разгадаеш пъзела
който ни най-малко
не е двуизмерен
не е и безобиден
детективът и убиецът
имат странни взаимоотношения
разменят си ролите на
наблюдател и участник
художник и модел
субект и обект
от рисуван персонаж в картина
повлияна от франсис бейкън
която е повлияна от картина на веласкес
лесно се става живо платно
което
от своя страна
е на прага на смъртта
режисьорът на филма се казва хенри милър
писателят хенри милър
е бил и художник
съвпадение
променящо леко перспективата
в друг филм на хенри милър
играе джонатън хемингуей
писателските имена стават две
презимето на ърнест хемингуей
е милър
чарлс буковски
също е рисувал
буковски е нещо като синтез
на милър и хемингуей
стегнат разюздан
ерудиран ексцентричен
стоик боксьор
догодина се навършват сто години
от раждането на франсис бейкън
в тейт в лондон ще има голяма изложба
откриването е на 11 септември тази година
английско чувство за хумор
ще се изям ако не отида на изложбата
има два вида анаморфоза
перспективна и огледална
сабин мелхиор боне пише:
„премерено изкривяване, анаморфозата, определяна от балтрушайтис като „ребус, чудовище и чудо”, почива върху подкопаването на образа и върху „тераторологията на перспективата”. като замества отразения ъгъл със зрителния, като прибавя странична гледна точка към фронталната, анаморфозата разрушава целостта на пространството. ако се види под определен ъгъл, един портрет не е нищо друго освен пукнатина, безформеност, безпорядък, но ако се види под друг, единството се възстановява отново, а посветеният зрител разпознава зад оптическите заблуждения законите на една строга наука, благодарение на които объркването и ирационалното изчезват.
тези игри, които деконструират сходството, въвеждат ново съдържание. гледана фронтално знаменитата картина на холбайн двамата посланици (1533 г.) разкрива мощ, богатство, слава, знание, докато страничният поглед открива в необичайния обект в краката на двамата сановници очертанията на един череп. на онзи, който умее да избира правилна гледна точка - в конкретния случай гледната точка на вярата, - анаморфозата разкрива нетрайността на света и необходимостта човек да се откаже от суетната слава. такава е поуката от анаморфозата, принуждаваща ни да приемем, че реалността трябва да бъде тълкувана и че тъкмо онова, което изглежда адекватно, заблуждава.”
„преди да бъде осъзнато, пространството, разпокъсано от анаморфозата, е преди всичко пространство на шизофренното и заплахата идва от това, че във всеки момент зрителят може да залитне от разума към фантазията, от науката за оптическите явления към неконтролираната илюзия. рационалистичният проект надхвърля целта си и се преобръща: заблуден тук, излязъл от заблудата там, хванатият в мрежите на манипулатора зрител никога не се чувства застрахован срещу измамата. защото, ако тайната и заблудата се разкриват лесно и се превръщат във фокус или просто в естетическо постижение, играта изгубва живеца си и предизвиква фрустрация. нещо повече, ако в крайна сметка разкрие ключа за решаването си, то, за да поддържа очарование, разбулената тайна трябва да казва нещо различно от онова, което е прикривала, подобно на чекмедже с двойно дъно. картината на холбайн разкрива обхвата на подобен феномен: щом анаморфозата бъде разгадана, зрителят бива препратен към смъртта, при това не само към традиционните поучителни изображения на черепа в огледалото, а и към несигурността, недоразумението, разнопосочността. и това е по-лощо от страха от смъртта, от процеса на разложение, от световъртежа и подозрението. осъзнаването на развращаващата заблуда създава на личността отрицателно усещане. колкото и да се оправдава, като поставя на преден план морално алиби, художникът всъщност предлага на зрителя си нечестивата гледна точка на театралната хитрост, а неговата неискреност в известен смисъл извършва посегателство над моралната праволинейност на изображението. затова балтрушайтис основателно определя като „развратни” игрите, породени от оптическа поквареност.”
боклук?
таван?
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.