сграда стълбище парад

жорж перек пише в самото начало на животът. начин на употреба:

„да, можем да започнем по този начин, тук, просто така, малко тромаво, тежко и бавно, от това неутрално място, което е на всички и на никого, където хората се разминават почти без да се виждат, където животът на сградата отеква далечен и равномерен. от живота зад тежките врати на апартаментите обикновено тук се долавят само пръснати отзвуци, откъслечни шумове, остатъци от фрази, щрихи, отрязъци, късове, случките или произшествията, които стават в така наречените „общи помещения”, прокрадващи се шумове, приглушени от избелялата червена вълнена пътека, зародиши на общия живот, които стигат винаги само до площадките. обитателите на една сграда живеят на няколко сантиметра едни от други, отделя ги само една стена, разполагат с помещения с едни и същи размери, повтарящи се на всеки етаж; извършват същите движения по едно и също време, отвъртат крановете, пускат водата в тоалетните, палят лампите, слагат масата - няколко десетки едновременни съществования, които се повтарят от етаж на етаж, от сграда в сграда, от улица до улица. залостват се всеки в своята „частна собственост” - както се казва - и биха искали оттам да не излиза нищо, но и малкото, което допускат да излезе - кучето на каишка, момчето, което отива за хляб, изпращаните или отпращаните посетители, - излиза през стълбището. защото всичко, което става, минава през стълбището, всичко, което пристига, върви по него - писмата, лекарят, повикан по спешност, пътникът, завръщащ се от дълго пътешествие. поради всичко това стълбището си остава анонимно, студено, почти враждебно място. в старите къщи имаше каменни стъпала, перила от ковано желязо, скулптури, стенни лампиони, понякога и малки пейки между етажите, за да могат старите хора да си отдъхват. в съвременните сгради има асансьори със стени, покрити с драсканици, чието намерение е да бъдат цинични, и стълбища, наречени „помощни” от гол бетон, мръсни, кънтящи. а в нашата сграда, където има един стар, почти винаги повреден асансьор, стълбището е място със съмнителна чистота и колкото по-нагоре се изкачва, толкова по-ниско пада от гледна точка на буржоазното достойнство: двойна пътека до третия, по-нататък единична и най-сетне - за последните два етажа - никаква.”

днес все пак ще има пътека за гей парада
по стълбището
на закостенялата и гнусна
столична сграда

разхождането
изкачването
започва от 16,30 на моста до ндк

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.