Стефан Иванов

дразнители и гледки

Posted by admin - 15/06/08 at 01:06:12 pm

трактатът на витгенщайн завършва с
„за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи”

понякога може да се мълчи и с широко отворена уста

напоследък се нагледах и наслушах
на толкова много неща
които никак не ми харесаха и
от които ми се гади
че само си повтарям
„да го духат”

писна ми
от престъпници и олигофрени
от стеснено разбиране тесногръдие и липсващо любопитство
от разширен егоизъм и начин на мислене
граничещ с интелектуален и всекидневен фашизъм

барт пише:
„фашизъм не означава да пречиш да се казва нещо,
а да задължаваш то да бъде казвано”
да бъде казвано по един-единствен и правилен начин
да режеш това което не ти харесва
да не приемаш че то може да съществува

всеки може да говори както си иска за каквото си иска
но някои неща стават прекалено гнусни тъпи и
започват да ми омръзват и да ми стават адски омразни

преди седем години си купих картичка
с цитат от уайлд на френски
подписът му е със зелено мастило
което е важно и знаменателно
но важен е и цитатът:
„мразя споровете
понякога ви карат да си променяте мнението”
откакто я имам е над леглото ми
било на етажерка или направо на стената

не споря чак толкова много
макар да съм наистина принципен
собственото ми мнение е достатъчно затвърдено
не са ми нужни спорове за да го развявам
или тепърва да го намирам

нямам и особено желание или мотивация
да променям мнението на някого в спор
а и би било парадоксално
ако все пак се случи промяна

рядко искам да убеждавам някого в нещо

обаче напоследък споровете някак станаха все повече
защото някои хора имат желанието
не само да бъдат в хармония със себе си
но искат и други хора да
звучат трептят и вибрират
в същата тоналност

в гугъл има доста резултати за апелес
и афоризма за „не по-високо от обувките”
но това не помага особено за толерантността

да духат и да духат
докато не се заформи такова торнадо
че да ги отнесе не в страната на оз
а в страната на най-далечната майна
в най-черната дупка на космоса

различни гледки от седмицата

гледки в градския транспорт:

- жена в полицейска униформа
с дълга черна коса
с пластмасова фигурка на мини маус
върху щипката оформяща по някакъв начин кичурите

- студент по право
с акне и костюм
който си запушва ушите всеки път
щом трамвайните релси застържат
което всъщност не помага и не предпазва

- шизофреник на последната седалка
чуват се и двата гласа
майчин и детски
„никой не е плюл в чинията ти”
„няма да ям плюто”
стиска облегалката
кокалчетата му побеляват
клати глава като побесняло махало

възрастен човек на няколко метра
оправя бялата си шапка с периферия и казва
„ех какъв тетър
народен артист”
точно тетър
не театър

първата ми мисъл беше че възрастният човек
заслужава да му сложат катетър
през ануса

гледка през прозореца:

- към десет часа вечерта чувам
„той не си плати месечната такса
ще му счупим двата крака”
някакви престъпници се разправяха на улицата
бяха съблекли човек
обясняваха какво ще му правят
все едно вече го няма
вкараха го в колата и тръгнаха

чудех се дали да снимам
но наистина се замислих
че щяха да видят двойната нощна светкавица
не видях и номера
знам защо не ми хрумна да се обадя в полицията

- към полунощ чувам виковете на пияна двойка
която нещо се разделя
мацката иска да си тръгва
той крещи
тя пищи
„писна ми от твоите скандали”
той я дърпа
заплашва че ще се сбие
с първия който му се отвори
„искаш да ме пребият
в борисовата щото си ме заебала

ако искаш да ме видиш пак
те съветвам да ме последваш

мислиш че се ебавам

скъсваш ли ме”

момичето избяга

гледки в университета:

- преподавател не може да постави правилно ударението
в името на любимия си философ
макар да казва на всички че не го разбират
и макар да е добронамерен
е със специално отвратително отношение към другия
/бил той студент съсед или куче/
което ясно си личи на лекции конференции
и навсякъде

- друг преподавател в последния момент решава
че няма да пише оценки на курсови работи
защото почти всички са преписвали плагиатствали
или са си поръчали текстовете
не искаше да пише оценки и на тези които
са писали наистина свои текстове

след скандал се оказа че на
седем-осем човека се зачитат оценките
всички други трябва да се явят на изпит

кофти е да има нагли дебили
които не могат да напишат текст
за който имат седмици
кофти е да има и соц уравниловка
след като според правилника
този който плагиатства преписва и краде текстове
трябва да бъде изключен и да върне такси и стипендии

отделен въпрос е че преписването често се поощрява

гледки в зала:

- изнервяща проза/драматургия
разочароващо е когато хетерогенното в литературата
се окаже просто ала-бала
и не доставя удоволствие
макар да има претенцията
да е много повече от авангарден бутиков експеримент
надявам се поне авторите да са доволни и щастливи

даже песента ала-бала на ревю е по-структурирана
макар да е пънк

- репетиция на едно от най-гледаните телевизионни предавания
отново разбирам защо в бг скоро
може би никога
няма да има
нещо като монти пайтън саут парк family guy
даже и нещо като улицата няма да има скоро

макар една голяма част от реалността наоколо
да е толкова неприятна
че е непоправимо абсурдна и смешна

тази седмица поне имаше петък 13
също и превод от френски
и какво като беше на реклама
всъщност беше хубаво преживяване
също и официално писмо от господин хоарача от сорбоната
също и бавни закуски обеди и вечери
с прощуто италиански салами
със сладко-солено сирене
с алое вера сушени домати аншоа с каперси
със спагети и малки царевички
с маслини песто и сельодка
с мартини кампари и грейпфрут
с наргиле шоколад и чипс

със срещи

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search