Стефан Иванов

а и б - албатрос и бодлер

Posted by admin - 14/06/08 at 04:06:11 pm

 

мишел турние пише:

„слушам един стар моряк на фрегата, плавала покрай нос хорн, да разправя спомени за времето, когато бил юнга. забавно е да се сравнява разказа му за албатросите с прочутото стихотворение на бодлер. тези гигантски птици със страховит клюн действително следвали корабите, но само за да се хранят с отпадъците, които те изхвърляли всеки ден в морето. моряците знаели какъв ужасен край очаква всеки от тях, който падне във водата. преди да успеят да го извадят, рояк албатроси щял да се нахвърли отгоре му и да му разчупи черепа, след като най-напред му изпие очите. хората отмъщавали за тази заплаха като улавяли албатроси с помощта на въже, кукичка и стръв. после ги подлагали на всевъзможни мъчения. точно това, което бодлер, който безусловно е бил свидетел на подобни сцени, захаросва в следните стихове:

един дразни клюна му с лула,
друг с куцане се гаври на безпомощния, що летеше.

как пък не!”

преводът на двата стиха е буквален

това е цялото стихотворение:

понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят -
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.

на пода повален между въжа дебели,
той - кралят на лазура - мълчи скован и плах!
но става и криле огромни, снежнобели
като весла печално повлича покрай тях.

о, пътника крилат с походка тъй неловка!
прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.

поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search