не само pussy riot са в лайната

днес трябва да бъде произнесена присъдата
срещу pussy riot и срещу тяхната пънкарска молитва
тази сутрин по видим начин имаше и българска реакция
спрямо този засягащ не само русия процес

преди време
хипотетично да речем че беше в тоалетната на руското посолство
един приятел ми прочете следния параграф
от съвременността на пол джонсън
който е пряко свързан с комунистическия метаболизъм
и който сякаш има общо и с настоящето агресивно руско осиране:

и образът на мао пред обществото също е толкова далеч от действителността, колкото и този на сталин. мао не е светец. в него няма нищо от учения или мандарина. той е едър, груб, брутален, земен и безмилостен селянин - един истински кулак; едно получило образование копие на баща си. хрушчов не съвсем несправедливо го сравнява с “клатеща се мечка, вървяваща спокойно и бавно”.
говорейки пред политбюро през 1956 г., мао предупреждава: “ние не трябва сляпо да следваме съветския съюз… всяка пръдня си има свой собствен мирис и ние не можем да кажем, че всички съветски пръдни миришат на хубаво”. три години по-късно, признавайки провала на “големия скок”, пред същата група той заявява: “другари, вие всички трябва да проанализирате собствената отговорност. ако трябва да се насерете - насерете се! ако трябва да пърдите - пърдете! ще се почувствате по-добре след това.” и отново през 1974 г., разглеждайки слабостите на културната революция, той философства: “необходимостта да серем след ядене не означава, че храненето е загуба на време”.

ако пътник в зимна нощ

преди среща с търговските си партньори им показвам моята сбирка и очите им пробягват по чудатите апарати с разсеяно любопитство. те не знаят, че съм изградил финансовата си империя именно на принципа на калейдоскопа и катоптричните машини - чрез умножаване на дружества без капитал като в оптическа измама, чрез надуване на кредити като в криво огледало и чрез замитане на катастрофални пасиви в мъртвите ъгли на илюзорни перспективи. моята тайна, тайната на непрестанните ми финансови триумфи в период на толкова кризи, борсови сривове и банкрути, винаги е била следната: никога не съм се интересувал директно от парите, сделките и облагите, а от ъглите на отражение, които се получават между различно наклонени лъскави плоскости.
това, което се стремя да умножа, е собственият си образ, и то не от самовлюбеност или мания за величие, както някой много лесно може да сметне, а обратно - за да скрия в тълпата от привидения с моя лик себе си, истинския аз, който ги движи,

итало калвино

пропадане във времето / за неудобството да си роден

същинската ценност на една книга не зависи от темата (инак богословите неизменно биха вземали връх), а от подхода към случайното и незначителното, от овладяването на дребното. същностното никога не се е нуждаело от какъвто и да било талант.

отрицанието никога не се дължи на разсъждение, а на нещо неведомо и древно. аргументите идват след това, за да го обосноват и подкрепят. всяко не идва от кръвта.

понякога казват: той няма талант, притежава само стил. ала именно стилът е нещо, с което човек се ражда, което не може да се придобие. той представлява унаследена благодат, привилегия, която позволява на някои хора да изразят вътрешния си трепет, стилът е нещо повече от талант, тъй като е самата сърцевина на таланта.

спогаждам се добре с някого само когато той се намира в пълен вътрешен упадък и няма нито желание, нито сили да открие у себе си обичайните илюзии.

дори в състояние на силно безпокойство и паника човек бива обзет от внезапен покой при мисълта за зародиша, който някога е бил.

що се отнася до смъртта, непрестанно се колебая между „тайнство“ и „нищо особено“, между пирамидите и моргата.

да си извършил всички престъпления, освен това да бъдеш баща.

физическа необходимост от безчестие. бих искал да съм син на палач.

защо е всичко това. – защото съм бил роден.

всеки е принуден да изкупва своя първи миг.

ужасът на бъдещето се корени в желанието да изпитаме този ужас.

да не се раждаш, безспорно е възможно най-доброто решение. за нещастие то не е достъпно за никого.

емил-мишел чоран

истината за radiohead



това е една от любимите ми бележки под линия
в историята на българските преводни издания

книгата
която наистина харесвам
е платформата на мишел уелбек
проблемният понякога превод е на александра велева

radiohead
от своя страна
продължават да съществуват
и през това десетилетие на настоящия век
и все така нямат нищо общо с хеви метъла

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.