храна
Posted by admin - 15/12/09 at 06:12:45 pmкогато случайно ги засякох
в далечната сряда
през септември
разбрах скоро след това
че именно тогава
са спали за пръв път заедно
в четвъртък
след безсънна нощ
лежа пред телевизора
правя го само когато
съм болен
с махмурлук
или по време на празници
не мога да закусвам
не ме свърта вкъщи
излизам към десет
звъня на няколко човека
всички правят нещо
пия блъди мери в единайсет
купувам си кецове
забравям ги в магазина
връщам се да ги взема
когато вече съм си поръчал питие
в друго заведение
заспивам на дивана
събуждам се
допивам затоплената течност
която не става за нищо
прибирам се с такси
задръстването е забележително
но затварям очи
шофьорът се опитва да завърже разговор
отговарям му трудно
нещо за метрото и жените зад волана
опитвам се да го опровергая
усещам че не мога да си чуя собствените думи
вкъщи съм
отново пред телевизора
лежа въртя се спи ми се плаче ми се
едва преглъщам вода
вкуса ми напомня онзи следобед
в който се натрових с месо
повръщах пред вратата на кооперацията
паднах на плочките
и се преместих в тревата
когато можех да мърдам
легнах за десет минути
вкусът в устата ми беше
като на разтопен кисел латекс
започвам да се пробвам да ям отново
след един дълъг разговор с нея
тогава й казвам че центърът на млечния път
има вкус на малини
по някакъв начин са установили
че има атоми от съединението
което прави малините това което са
точно в сърцето на галактиката
изяждам парче малинова торта
опитвам се да се убедя
че всичко е наред
това правя и досега
междувременно ям
суши кътък паприкаш
банани бургери праз
мандарини клуб сандвичи пъстърва
сирене във фолио сьомга лучени кръгчета
фалафели картофени джобчета с месо
аспержи със сос от синьо сирене дюнери
мусова торта черен хайвер сладолед
ям и в ресторант свети дух
в нови искър
близо до психиатричната клиника в курило
в която бях за малко
само на разходка
заедно с двама приятели психиатри
в свети дух ядох рибена чорба
домашни пържени картофи
имаше и
хубав пепър сос
ядох
на гости на един от двама интересни братя
десерт който се казва есенно повръщано
с ябълки мед бисквити корнфлейкс канела и сладко е
ядох дори и малко гъби
тях рядко
почти никога
дори не опитвам
нямам и грам любопитство
да разбера какъв вкус имат
един късен следобед
към пет и половина
на шести ноември
бях почти болен
тъкмо мислех да вечерям
и дойдоха майстори вкъщи
не помнех
естествено че не помнех
тогава
по една или друга причина
едва се сещах и за далеч по-прости неща
започнаха да разбиват плочките
в банята в тоалетната
щяха да сменят тръбите
щеше да продължи известно време
нямаше да мога да вечерям спокойно
тогава тя ми се обади
„ходи ли ти се
във вилата до софия”
„естествено
откъде ще ме вземеш”
„ще те чакам на борис трети и бъкстон
не
на гара овча купел
не
на билла на хиподрума
там мога да спра”
чакаше ме там
в най-голямото задръстване
беше взела джипа на баща си
кучето рем беше на задната седалка
седнах отпред до нея
за малко да счупя
трите бутилки червено вино
една от които вече отворена
докато стигнем вилата
си разменяхме бутилката
почти я изпихме
слушахме диск на луис армстронг
уловихмe по радиото tom’s dinner на сюзан вега
преди то да започне да хваща
единствено публицистични предавания
когато слязох от колата
надигнах бутилката
щях да се задавя
небето беше толкова близо
тишината беше слязла на земята
нямаше значение че има лайна по нея
а аз съм замаян и мога лесно да ги настъпя
беше хубаво
в двора имаше розов храст с почти разцъфнала пъпка
на стол в беседката се беше протегнала котка
която не се страхуваше от кучето с мека сива козина
вътре камината не беше изгаснала
подовото отопление беше включено
разгледах стаите
в библиотеката
имаше
урсула ле гуин итало калвино
десетки български стихосбирки
много детски книги
биография на поета с ватенката
тя направи салата
сготви килограм дробчета с кашкавал
сос с вино
и гъби
много гъби
почти всичките сложих в нейната чиния
когато започна да търси пепелник
вечеряхме дълго
повече изпразвахме бутилките
отколкото чиниите
гледахме мистериозният влак на джим джармъш
с рем свит до нас на дивана
той потъваше в собствения си сънлив коловоз
леко риташе по пътя към него
или когато вече беше там
трудно е да се каже
онази нощ не бях на себе си
от температура
нещо като свински грип
хроничния ми синузит
притеснението заради всичко
което се беше случило напоследък
също не беше за пренебрегване
тя също беше болна и скапана
от какво ли не
въпреки това нощта беше хубава
донякъде гледахме и големият лебовски
кучето се разбуждаше
при всяко преместване в друга стая
следваше ни търпеливо до момента
в който окончателно решихме къде да останем
на сутринта
се изкъпах
вкъщи вече нямах баня
за седмица щях да се къпя при съседката
гледахме калифорникейшън
тя ми направи чай с мед
и полусурови сандвичи
на масата имаше стъклен прозрачен чайник
с отдавна забравена течност
която беше придобила
сини и бели петна
които оформяха паяжина от плесен
вчера гледах последния епизод на калифорникейшън
не свърши добре
тя и той меко казано не се събраха
така както беше запланувано
когато тя
в събота на обяд
ме остави до ндк
от радиото звучеше crazy на аеросмит
лив тайлър е най-хубавото нещо свързано
с вокалиста на тази група
открадната красота ме подсеща за нея
шофьорката със сивото куче
затова и гледам филма поне един път годишно на кино
бащата на лив тайлър напусна аеросмит
някои казват окончателно
джипът тръгна и се вля в движението
колите в софия се вливат бързо в потока
без страх и с видим устрем
сякаш искат да си отмъстят
да компенсират някакви други неща
за които не им стиска
закопчах си палтото
сложих си очилата
намерих айпода
не ми беше трудно
да пусна най-шумната песен
надух звука
с нея
не сме се виждали
от онази събота
за списъци в списание интро
Posted by admin - 15/12/09 at 09:12:31 amще има наводнение
Posted by admin - 14/12/09 at 06:12:23 pmще има наводнение
ще има крокодили
внимавайте
те ще са лукави
отгледани са в два бидона зеле
плували са сред крехкото ухание на корали
закачали са дрехите си на вонящи корнизи
другите обитатели на бидоните
хипопотамите бедните те
са алергични към магия
крокодилите ще измислят две нови думи
ще ги нарекат заклинание
искрено ще вярват в него
хипопотамите ще усетят миризмата на магия
въпреки разпръснатите из дома парфюми
ще си поемат дълбоко дъх
ще се надуят като балони
ще се издигнат в небето
ще се превърнат в черни облаци
от които леко ще започне да капе
ще се усили
ще се усили
ще вали цяла нощ цял ден
дълго дълго време
седмици наред
не след дълго
крокодилите ще завземат града
той ще прилича на кадър
от криминален филм
в който има дъжд
ала няма достатъчно добър
остроумен детектив
за да спука бременните облаци
такива филми не дават по кината
такива пророчества не се сбъдват
първа любов
Posted by admin - 14/12/09 at 05:12:57 pmседим на диван
пием хималайски чай
тя носи първа любов на бекет
започвам да чета на глас
искам да намеря едно-две изречения
приблизително следните:
така наречената любов
е изгнание
и от време на време
по някоя честитка
животът в това изгнание и в това разминаване
на отваряне и затваряне
на постоянно очакване на дребни предателства
на извратени отношения на едни и същи скандали
на странна любов на дълги монолози
на постоянна близост и отдалеченост
на забранени зони на океан от вина
на несподелени общи перспективи
преплитането на всичко това в безкраен цикъл
ме скапваше дълго време
много дълго време
около девет години
за да бъда точен
даже още го усещам
как не си е тръгнало съвсем
това същество
като животно си го представям
като диво куче
родено от лигите на болен от бяс нещастник
броди за да ми се хвърли отново
някак гальовно
но обзето от желязна решителност
да ме заличи
да ме нападне онова инфарктно безпокойство
което сковава и парализира
почти всяко действие
всява притеснение
изпразва от лекота
цялата гама от ежедневни случки
в размишленията цари хармоничната музика на стържене
в наблюденията отстрани на себе си също
вечните припомняния на нещо
което смятам за обетовано
са бетонираните основи на
обезателното желание
нещо точно определено да стане
то и само то
за да съм окей
това удря в корема настоящето
изкарва му въздуха
убива го
а бъдещето става нахвърляна скица
с груби едри детски драски
което няма да се случи
по живописния и прост начин
на фикс идеята
вчера вратите на автобуса преди плиска
се отваряха и затваряха
около десет минути
двете врати не можеха да бъдат едновременно
в едно и също състояние
шофьорът каза
„трябва да са затворени
иначе няма да карам напред
някой ще изпадне и ще се пребие”
в крайна сметка
преди края
когато и да е той
трябва да има и някакво движение напред
не само онова което е право назад
поне малко придвижване
преди следващото кръгово
да изникне на шосето
когато онази моята врата
е била затръшната
пред лицето ми
или е била съвсем леко открехната
но не е пращала честитки
а по един или друг начин
ме е пращала в изгнание
са се отваряли
прозорци с големи гърди
тоалетни с дълги крака
кутийки чиито братовчеди са в кома
тайници за които винаги ще съм котка
солници без сериозни намерения
бутилки с пиърсинг и татуировки където е необходимо
влизал съм
търсил съм
и съм разглеждал
навсякъде където съм могъл
пробвал съм какво ли не за да продължа
за да бъдат моята и нейната врата
едновременно
или затворени
или постоянно отворени
сега когато вече сякаш мога
да продължа
за разлика от автобуса
който спря окончателно
се чувствам толкова в началото
като преди девет години
въпреки основната разлика
че въобще не е така
и не може и да бъде
допреди съвсем кратко време
не съм си представял
не съм се надявал че
надежда
за нещо наистина ново
ще се появи ей така
и дори сама ще дойде на бара
за да се запознаем официално
постановката първа любов е в червената къща
днес е премиерата й
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.


