полицаи и планини в центъра на софия

тези дни ми се случиха няколко неща за пръв път:

- направиха ми полицейска проверка
лежах си на пейка в градинката в края на гората до площад журналист
лежах и четях изкуството на романа на кундера
нямаше никой друг освен мен
и човек който правеше йога упражнения
учтивите полицаи ми казаха че лежа предизвикателно и мога да изплаша някоя майка с деца
аз си свалих очилата и погледнах пичa
който се кълчеше полугол по къси панталонки и без фланелка
в нещо като разлагащо се подобие на лотос
и си дадох личната карта
отворих си раницата
показах си презервативите бележника химикалките кърпичките запалките кибритите салфетките и всичко друго
полицаят видимо се смути след като ме видя да си продължавам четенето
и ме попита как съм какво уча
и други вариации на безсмъртната композиция за уста наречена безсмислени въпроси
обадиха се по радиостанцията да направят справка дали съм криещ се по градинките престъпник който чете кундера
не им отговориха
и ми върнаха личната карта

- бях на витоша в дъждовно и мрачно време
рейсът до драгалевци се клатеше като влакче на ужасите
което ни закара до гарата на ужаса
и ни остави да ходим пеша нагоре
не се качихме на лифта защото валеше

беше приятно
нямаше хора
нямаше шум
нямаше нищо
освен сянка влага и дървета

по едно време се усетихме че сме изпуснали лифта
който все пак да ни свали защото по едно време престана да капе
качихме се до хотел/хижа с незнайно защо избраното име хюндай
където ни казаха че имало автобус до драгалевци
и той щял да мине след час и нещо
пихме чай хапнахме кроасани и чипс
и зачакахме
автобусът не дойде
стана още по-тъмно
започна да гърми
кучета започнаха да ни наобикалят
и като по клише дойде кола
откара ни един застаряващ архитект
който със сто и двайсет се спускаше по извиващото се малко пътче
“състезавам се със себе си всеки ден” каза
но
спря точно на нужната спирка
като внезапно превключи на законно позволена скорост

най-интересното нещо беше че по павирания път
по който стигнахме до хотел хюндай
имаше жълто паве

открояваше се като златен зъб в устата на светулка
или като кюлче прокъсващо джоба на наистина честен чиновник
т.е. хич не му беше там мястото
но явно центърът на софия е навсякъде
а периферията никъде
колко глобално

книги куче коса скрабъл теч яхти


това са книгите които си взех от библиотеката на френския институт
тя /заедно с целия институт/ ще се премести скоро на славейков до макдоналдс
и затова са решили да бракуват книги мнооого книги
и да слагат в кашони на входа на института
и всеки който си хареса нещо може да си го вземе безплатно
все едно бях в интернет но на живо
можех да си свалям /слагам в чантата/ каквото поискам
аз си харесах доста още на първия ден
на втория доведох и приятели
и когато услужливата библиотекарка каза че ще донесе арт албумите
един приятел посъветва - “нека се държим цивилизовано”
секунда по-късно двамата с него бяхме награбили всички албуми
все едно бяхме книга със заглавие
варварство и цивилизация
или
за масовата психоза около безплатните книги

иначе тези дни играх скрабъл в 703 с бакъра баба марта и брус плотник
моят ник беше (пре)битник и явно ми беше избран поради това че харесвам битническа литература
между едно сухо мартини и чаша кола
спечелих с думата пъзльо
която ми донесе почти трицифрено число точки

гледах vacancy
в който ясно се вижда преходът в ужаса на американските мотели
в психо норман бейтс беше шизофреничен психопат надничащ през дупка на стената
а във vacancy хората снимаха убийства които продаваха
лудостта се изражда в капитализъм

гледах и precious images
през 1986 взима оскар за късометражен филм
има го в youtube


еленко вече писа за този билборд тук http://www.eenk.com/?p=1328
но това е гениална простотия
интересен е квантовият скок от хляба<уискито<яхтата


малко след като снимах яхтата
се намокрих в тази гледка
един възрастен човек учтиво ми обясни че има теч
но няма вода в квартала
някак не ми се вижда безопасно това да се случва точно до тази лампа


така изглеждаше
/вече се подстрига/
един приятел

бяхме в руж до червената къща когато го снимах
след поредната си трансформация руж е станало доста неприятно място
поръчахме четири сухи мартинита
донесоха две бианко и две сухи
поръчах клуб сандвич
донесоха четири стари пречени на тост филии

онзи ден едно бездомно куче приличащо на немска овчарка и с номер 054 на каишката
се залепи пред пейката в градинката на народната библиотека
където седяхме
кучето се държеше като котка
и си измоли един сандвич с пилешко
след това ни следваше до орлов мост
пресичаше се оглеждаше се слезе в подлеза
когато аз отидох да си взема такси ме последва
/аз не обичам кучета
но не ги и мразя/
гледаше ме жално докато пушех последна цигара
преди да вляза в жълтата кола

изоставих песа както лондонското време което се беше настанило наоколо изостави софия
внезапно

неделен дъжд

вече станаха поне четири-пет години откакто се запознах с една важна за нова генерация и димитър воев жена
и скоро получих пакетче
с няколко лепенки и значка на оригиналния фен-клуб от началото на 90-те
неделя е подходящ /обеснически/ ден за слушане на нова генерация

тези дни пия блъди мерита
купих си две интересни сака
също
и хьолдерлин
и изкуството на романа на кундера
и антология с естетически текстове

гледах алигатор албинос
/режисьорският дебют на кевин спейси/

вчера отново валя дъжд
в четири часа следобед стана нощ
едва ходех с чадъра с пликовете и с черни очила
стъпвах в локвите стъпвах накриво
колите не ме пръскаха
не се разминавах нито с познати нито с непознати
валеше като из ведро
изпих един чай и от близкото сепаре
- сякаш само за моите уши
и за ушите и очите на портретите по червените стени -
течеше разговор за тарковски фелини и другите покойни режисьори
минаха трийсетина минути и климатът се разбуди от черно-белия си сън

подобен в налудността си на снимка на джоел-питър уиткин
само че при мен не беше пролет
живи животни не бягаха
през слънчевите очила светът изглеждаше безумен
всички улици бяха пусти
а половината бяха разкопани
и от дупките по асфалта и от разместените плочки
сякаш освен кал и потоци дъждовна вода излизаха
змии призраци зомбита ухилени черепи мъртви бебета прокажени просяци
дупките изглежда бяха бездънни портали към други светове
параноични и евтини филмови асоциации
но и първичен страх предизвика в мен дъждът
по едно време си мислех че гръмотевица ще удари гигантската пробиваща земята машина в градинката на кристал
и временно дълбаенето за метро ще спре

половин час и чай с канела по-късно
слънцето светна и дъждът спря
аз станах излязох и си купих четири бургера и малка кола

тези дни бях на изложбата в галерията за чуждестранно изкуство
която е наистина хубава
поради липсата на албум с репродукции на изложените картини
следващият път ще отида с фотоапарат

константин коцев също си отиде

женски автопортрети

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.