Стефан Иванов

денят на Седмицата

Posted by admin - 07/07/07 at 03:07:07 pm

онзи ден вечерта с един англичанин
пяхме пред парламента space oddity на дейвид бауи
една полицайка дойде и ни пита какво правим
и аз се правих на англичанин
и накарах някой друг да обяснява ситуацията
беше забавно

вчера гледах el aura изненадващо добър аржентински филм
препаратор/таксидермист който освен всичко е и епилептик
е в центъра на клаустрофобичен полу-горски
но адски класен криминален ноар-филм

след това бях на ужасна простотия в параклиса на националната художествена галерия - високо/дълбоко
уж театрална игра и джазиране върху модернизма и модернистите
а всъщност едни хора пиеха винo подскачаха по стените
разменяха си дрехите
момиче си показа гърдите
но тутакси легна на пода за да не се виждат
опитах се да си чета книгата и да хвърлям по едно око
но наглеците изгасиха лампите
и започнаха да рецитират на тъмно един сезон в ада на рембо

хубаво че преди това бях изпил едно ягодово дайкири
/като героя в книгата която прочетох вчера/
защото постановката щеше да ми дойде в повече

най-неочакваното се случи когато влезе босонога цигуларка
и започна да свири адажиото от първата соната на бах
жалко че не изсвири и фугата
след като свърши й ръкоплясках
когато актьорите се върнаха си излязох

не обичам изкуство в което въображението не е на въоръжение

след това отидох в чайната на бенковски където имаше приятен джаз
бяхме пет-шест слушатели
в паузата зазвуча диск на антони дончев
и помолих да пуснат темата му за майстора и маргарита към постановката на теди москов
пуснаха я

след като джазмените си починаха пийнаха и попушиха
джем-сешънът продължи

понякога джем-сешънът е като секса
ако си пийнал
но ти се получават нещата и всичко си става
можеш да продължиш цяла нощ

сандвич

Posted by admin - 05/07/07 at 01:07:27 pm

преди малко
докато гледах 1408
излязох на балкона и погледнах наляво
небето беше тъмно сиво почти черно
но по средата сякаш беше
сцепено разрязано разделено
от ярка бяла светлина
която ми бъркаше в очите
като постоянна светкавица
като бялото на облаците
онова несвършващо и замръзнало на едно място бяло
докато летиш със самолет

под ярко бялото също имаше тъмни облаци
но изглеждаше все едно целият хоризонт е застинал така
сиво - бяло - сиво
като небесен сандвич
с леко прегоряла филия черен хляб отгоре
и с райско сирене по средата

беше магическо и го снимах и нищо не излезе

днес

Posted by admin - 04/07/07 at 05:07:56 am

Yippie-ki-yay-motherfucker

Posted by admin - 03/07/07 at 09:07:11 am

гледах умирай трудно 4
мога да се забавлявам от Погледа на брус уилис
почти колкото от Този на майкъл медсън

филмът е уникално глупав
но джон маклейн отново рита задници
по неповторим аналогов и култов начин

/маклейн взривява хеликоптер с кола защото му били свършили куршумите
а със струя от пожарен кран катурва злодей от хеликоптер
засилва кола която пада върху задника на злодейка в асансьорна шахта
изтребител F-35 също някак е унищожен от полуубития маклейн
който по едно време подкарва и хеликоптер
но за разлика от индиана джоунс не му е трудно кацането
а излитането
и т.н.
въобще маклейн недолюбва летящите неща
още повече ако го стрелят/

като същевременно отново се сближава с дъщеря си
а лафовете са си евъргрийни изречени с Погледа
придружен от черно и много бавно артикулирано
но напълно осъзнато отмъстително и самоиронично чувство за хумор

големият лош е дигиталният зъл гений тимъти олифант
който скоро ще бъде агент 47 в hitman - сниман отчасти и в бг

искам умирай трудно 5
брус е едва на 52

Search