Стефан Иванов

трейнспотинг

Posted by admin - 14/07/07 at 01:07:19 pm

отново гледах трейнспотинг в дом на киното
не знам за кой път
бях с тениската на рентън
рецитирах репликите
пеех песните
заливах се от смях
вече помня и дефектите на копието което въртят
например когато бебето доун лежи мъртво в легълцето си
и сик бой иска от рентън да каже нещо
/той казва че ще приготви една доза/
лентата прескача на следващата сцена

в този филм/книга е цялата
сериозна несериозност
иронична патетика
чудовищна нормалност
егоистична загриженост
прикрита откровеност
повърхностна дълбочина
въобще всички противоречия на част от едно поколение с малко илюзии
което иска да живее и в системата и извън нея
някак отстрани ама в центъра на нещата
нещо като -права и свободи- без никакви задължения
и не иска да губи себе си приятелите и живота си
/светът и без това е загубен/
с ударение на избора върху първото и последното
но след това
ако оживее и преживее бунтовните си години
кротко се влива в загубения свят

иначе вените никога не са започвали да ме сърбят да си забия игла
след като съм гледал филма
не бих искал сам да си бъда вуду-кукла

два сандвича с три сирена песто домати и горчица

Posted by admin - 12/07/07 at 02:07:54 pm

онзи ден вечерта
край дима на поредното наргиле
пак говорихме за крилатата фраза /или фразата с крилца/
която изпуснах един път в пицария:
падна ми превръзката

поради ред причини не нося ръкавица на дясната ръка
а превръзка на малкия пръст
но тя е декоративна и като ръкомахам полита

пушейки наргиле заразказвах/ме/ историята за жена в периода на топлите и студените вълни
и всеки месец никой не й идва на гости между краката
и вече не се нуждае от белите крилати неща
но един ден й идва асансьорът
тя затваря вратата
но асансьорът е стар и немски - шиндлер
/познатият от филма спасител на евреи по списък/
а тя е с буйна и боядисана руса коса
асансьорът не вижда добре
и я взима за зла арийка
и решава да й отхапе ръката
за щастие хвръква само нокътят на малкия пръст
за щастие тя носи превръзки в чантата си
/все още се надява/
и си слага една
това за кратко я прави млада
преди да й падне адреналинът и да дойде болката
заедно с усещането колко е жалка
й пада превръзката

вчера
денят беше странен дълъг слънчев дъждовен ветровит
в края денят беше щедър на течности

/също като щедрите на течности начала среди и най-вече краища на идеален следобеден секс
след който се ядат сирена и домати с песто
после пак идва начало после край после душ
после пак после пак пък после пак и пак
и не е нужно кемикъл брадърс да ти пеят do it again/

вчера беше и краят на изложбата в галерия мургаш
и отидохме в егур егур да хапнем
и пак започна някаква история за бедни артисти
които са толкова бедни че единственото
което си купуват е бяло марлборо
нямат пари за черно-бяло
докато пушат бялото усещат неизчерпаемия спектър на пропуснатите покупки
и пушейки сякаш убиват капитализма който ги смачква
правят си малка и приятна клада
но знаят че това са само заблуждения и специални ефекти -
димни сигнали разбираеми само за тях:
последните непослушни индианци
в един покорен от америка свят
след последната дръпка заприличват на фасове

днес отново дават трейнспотинг на кино

асфалтова джунгла всъщност е хубав филм за една недостижима къща

Posted by admin - 10/07/07 at 09:07:14 pm

вчера изпратихме веселия англичанин на летището
после слънчасвах доста дълго време

оказа се че една жена с която исках да говоря за дядо й
е претърпяла тежка операция
и се наложи да чета мемоарите на един интересен и тъжен композитор
искрено се надявам жената да се оправи в най-скоро време

днес към три сутринта пък наталия е родила

вчера хвърчаха малки делнични скандали
и ужасно се изморих
после сънувах странна джунгла
оживяла картина на митничаря русо
но
и по-бляскава лъскава и надрусана
и по-дискавъри документална

гидове ми бяха не маймуни
а водни кончета
които ме заведоха до блато
после излетяха и се събудих

заради съня реших да догледам най-сетне адаптация
но не трябваше да го правя

днес реалността продължава да е странна
и все повече се чудя как попаднах в нея

майк и боб

Posted by admin - 10/07/07 at 08:07:17 am

бях в social jazz club
/в столична библиотека на славейков/
в събота

нямаше почти никакви хора
заради 7ците в датата
англичанинът седеше с още един човек на масата
който някак приличаше на главната героиня от кабаре
пушеща пурета
пихме вино
слушахме как brown sugar свирят
и как мулатката пее спокойно и сладко на микрофона
барабанистът сменяше четки палки и ръце и беше най-добрият
може би защото пианистът свиреше и бас линията
и не можеше да импровизира

преди това бях гледал
и разходка смърт и глутница кучета
един след друг
в дом на киното
и наистина
/както мислех че си спомням но не бях сигурен/
братът на каскадьора майк/кърт ръсел
се казва каскадьора боб
което ми напомня за странната двойка майк и боб
от туин пийкс

Search