Стефан Иванов

фонтани лонтани

Posted by admin - 20/03/07 at 11:03:15 am

слушам саундтрака на the fountain
новият филм на дарън аронофски
на бг филмът е преведен като изворът на живота

фонтанът на аронофски няма нищо общо с фонтана
този известен писоар

на марсел дюшам
макар че този писоар е едновременно
и смъртта на класическото изкуство
и извор на живот на новото

филмът е красив бавен спокоен медитативен улегнало тъжен

филмът е за това че накрая всеки иска и трябва да е едно с живота с дървото с жена си
трябва да си е завършил книгата

тъжното е че желанието не се реализира както сме си го пожелали
то остава далеч
в музиката lontano означава “като от разстояние”
саундтракът създава усещане за неща които са толкова близо толкова далеч
едновременно пари и вледенява

във филма има много тарковски от соларис -
мъртвата съпруга
призракът
островчето /не/реалност в което се рееш

музиката е в идеална симбиоза и синергия с филма
сливат се като две тела
композитор е клинт мансел
/както в пи и реквием за една мечта на същия режисьор/
изпълнители са кронос квартет и могуай

Death Is The Road To Awe ми е любимият трак
страховит и екзалтиращ
в края се разпръсква на хиляди падащи малки звезди

от-ново време

Posted by admin - 17/03/07 at 10:03:32 am

отново гледах време на ким ки-дук
http://www.imdb.com/title/tt0497986/
това е неговият 13-ти филм
дано не е фатален

сетих се за един известен дзен коан част от който е:
какво е истинското ти лице преди да си се родил?

във филма с времето се сменяха лица и същностите зад тях
историите бяха едни и същи
ролите се разменяха
разделената двойка извършваше постоянно поклонение в кафето и в скулпторния парк
поклонението не възкреси нищо от миналото
и сякаш още преди раждането на човека лицето е направило аборт
и няма да може да изкачи онези стъпала спиращи някъде в небето
където онова изплъзващо се важно нещо
/с л в началото и с раздяла и понякога с омраза в края/
никога няма да свърши

но както няколко пъти каза джи-у:
ние сме просто хора

един филм на мурнау

Posted by admin - 17/03/07 at 09:03:07 am

това е цвета цачева и е българка
по-известна е и като маня цачева
според imdb.com е участвала в 27 филма
включително и в marizza
който е пуснат по кината на 22 август 1922
и е един от изгубените филми на мурнау /режисьорът на носферату/
тя играе самата марица
не се знае къде е изтекъл или пресъхнал филмът

двете ивон

Posted by admin - 13/03/07 at 11:03:50 am

тази сутрин се опитвам да разбера дали ивон гитри -
/една от любовниците на легендата в тангото карлос гардел/
не е всъщност ивон прентом /прентом е пролет на френски/ танцьорка певица и актриса с десет филма която е била женена за саша гитри /режисьор и сценарист/

и на ивон гитри
и на ивон прентом-гитри
историите се развиват в париж
на втората има снимки

на първата пък няма

едно от нещата които ме карат да бъда сигурен
че става въпрос за две различни лица е че в книга за гардел
ивон гитри казва че през 1928 е била на 18
/”тогава бях на 18 години и живеех сама в париж без определена цел. париж от 1928. париж на оргиите, на леещото се шампанско. париж на франковете, които нямаха никаква стойност. париж, рай за чужденците.
осемнайсетгодишна, руса, синеока. сама в париж. за да облекча нещастието си, се отдадох изцяло на удоволствията. привличах вниманието в кабаретата, защото бях сама, черпех щедро танцьорите с шампанско и раздавах невероятни бакшиши на сервитьорите. нямах представа за стойността на парите.
веднъж един от онези типове, които винаги се навъртат из космополитните среди, разкри тайната ми мъка и ми препоръча средство, за да забравя… кокаин, морфин, дрога. тогава започнах да търся екзотични места, странни на вид танцьори, мургави южноамериканци с буйни коси.”
20 реда по-късно тя се влюбва в карлос гардел/

ивон прентом-гитри пък е родена през 1894
което през 1928 е малко повече от 18

Search