Стефан Иванов

всъщност не е така

Posted by admin - 07/02/06 at 08:02:26 pm

По-малко от нула

Днес е черен ден. С черно слънце. Всичко е гнусно и шибано. Пълен негатив направо. Аз съм абсолютно депресе. И кръгла нула даже не съм. Сговнено ми е, че чак нямам думи. Птицата Сдух ми е кацнала на рамото и не отлита. С въображаемото пернато съм като пират, но няма да намеря острова на позитивните преживявания. Черна точка съм, черна дупка, и искам ако не да се изтрия напълно, то поне да се избеля поне малко. Ако умра в този момент, от мен ще остане една неразбираема черна (всъщност е оранжева) кутия на разбил се в полет Живот. Кофти шанс. Решението е да преживея деня. Не е лесно, но ще пробвам. Ще напиша това, което ми се върти в главата и дано ми мине. Религиозните го наричат изповед, психоаналитиците си имат друга гледна точка.
Та, аз в момента съм черната жлъчка на света, непресъхващ извор на меланхолия. Като бонус и тонусът ми е паднал. Либидото също. Във Великия каньон са запратени. И няма как или с кого да си ги вдигна. А каньонът си прилича на хиляди провесени катедрали и какво от това, дреме ми. Какъвто съм черен извор мога да удавя това чудо на природата.
Апропо, няма обективна причина да ми е зле, просто в мен се е вселило нещо като нищо на света и ме боли. Няма значение как ще го нарека. Tой, тя или то си е там. Нека все пак да е тя: обзелата ме безнадеждност няма вид на фотомодел, но си е истинска. Жалко, че не е жива жена, никога нямаше да ме изостави и щяхме да танцуваме протяжно черно танго. Ако умра сега (повтарям се) ще бъда татуиран с безнадеждност. Освен това ми е и студено. Единственото топло нещо свързано с мен е цигарата ми, но и тя ще изгасне. Пссс, изгасих я, поне един път днес аз да реша кога нещо да се случи.
Иначе По-малко от нула е първият роман на Брет Ийстън Елис. Писан е през 1986, годината на моето раждане. Кога ще умра: не знам. Айде да не е днес.

през уикенда

Posted by admin - 07/02/06 at 08:02:43 am

хм пловдив
бяха ремонтирали стария раздърпан хотел лайпциг
настанихме се там и намерихме мръсните професионалисти в бара до галерия георги божилов-слона
косьо от блуба лу свиреше на пианото и използваше всичките си перкусии за да има добър звуков бекграунд за 12те човека публика
и стана по-добре отколкото в петното
/въпреки 150килограмовия рапър шайни от малдивските острови
който имаше договор с един от приятелите/
където хората бяха поне 60тина
но нищо
след това компенсирахме в стил мисис паркър и порочният кръг /писатели?/

отнякъде дойде и иван вазов изигран от един фотограф в “неудобният д-р кръстев” на христо живков
заедно с двама свои приятели които носеха разни неща
и след водки ред бул бърбъни уискита
дойде ред и на хашиша и тревата
които декадентски изпушихме в пред и около найлона /пловдивски бар/

говорихме с косьо за хепи мъндейс
той крещеше алелуя
7-8 членната ни компания разваляше спокойствието на целия бар
но никой не ни направи забележка
даже изслушахме и new year’s day но май още в петното

и към два и нещо
тръгнахме да търсим храна
всички писатели бяха пили
но някои бяха по-пияни от други
/ и си праснаха семантичните глави и тубери едни в други
и на сутринта имаха гигантски цицини/
и ги обхвана параноя и разни неочаквани реакции пробягваха в съзнанието им
и ни се разсърдиха доста гадно
и останахме от 6 само 3
и в 3 часа сутринта - известен и като witching hour - часът в който злите Сили са най-Силни
ядохме сандвичи

пушихме и в коридора до стаите ни
седнали на пода
нещо проскърца и като навити на опашките си котки подскочихме към вратите и ъглите

на сутринта изпих литър вода
изядох си закуската
и после отидохме в ресторант в който прекарахме към 4 часа
и решихме да не мастурбираме публично нито да не си правим цирк
а аз пък да не ходя никога в казармата
и после проправяйки си път в снега с помощта на такси стигнахме до автобуса в който аз изслушах два диска и след това започнах да мръзна по всякакви начини в софия

и си платих таксата в университета
а сега свърши един пълнометражен епизод от разкази от криптата
в който съпругата на уил смит уби демона били зейн изплювайки малко пресвета/осветена кръв в очите му и той каза БУУУМ

отново съм тук - преди малко слушах как някой го пее

Posted by admin - 02/02/06 at 02:02:30 am

след хм усилено учене варварски спчелих в двубоя с бррр лудия професор и като трофей отрязах една шестица от ръката му

отпразнувах го с покупка на новата книга на буковски и с концерт в бекстейдж
две б-та

днес разбрах че в събота ще бъда в пазарджик и пловдив
колко весело

Search