бабата се върна/няма да ядем японска супа тази вечер

филми:
секс и любов - испански и алмодоваро-подобен
епизод от бриско каунти дж.
музика:
ю ту - в момента започва new year’s day
ghost opera на тан дун
снимки:
най-сетне получих снимките от нова година
смс:
преди малко ме събуди молба да върна книгата на брантом на имащ лекции във вторник в нбу мъж
помоли ме да имам елементарен стил
аз му казах да не се прави на стило
в близки минути:
мия зъби
обличам се
бивам очарован от среща на попа

обядът беше/десертът беше girls&boys на блър

вдигах гирички
правих коремни преси
самовглъбено удрях една възглавница като боксова круша
слушах тору такемицу кронос квартет + алън гинсбърг
и арво пярт бе край ушите ми /за него и стабат матера му четох/
и си повторих няколко пъти в последните акорди
колко сме жалки
преди това докато пикаех и гледах синята тоалетна чиния и отражението на дъното й което ритмично заедно със струята а след това и с капките се руши и се връща отново застинало
правейки това се чудех как пишейки и дистанцирайки се от себе си нещата човек умира и живее отмира и оживява като хлебарка като гущер с чисто нова пораснала опашка

режеш съхраняваш осмисляш оценяваш класифицираш въобразяваш анализираш

замислих се и за анди уорхол
като снимал филми пускал камерата и излизал от сградата
оставял сам обекта на лентово запечатване
салвадор дали и неговата високомерна натрувена претенциозна и пауновска поза издържала пет минути и се срутила

започнах да гледам ситком на озон
много пазолиновски филм
напомня ми на италинския теорема
най-силно ми подейства бялата лабораторна червеноока мишка застанала върху гърдите после и между краката на възбудената дъщеря тийнейджърка
сега ще го догледам

пържоли на плоча картофи със сирене салата с много зехтин
мек хляб уж френски и провансалски
и чаша пепси
сега шоколад

сложих във ваза бял люляк който баща ми донесе
сега е на малката ниска нова масичка в хола

1+1=1

тресе ме треската на многото възможности
и липсващия избор
какво да гледам
какво да правя
на кой да се обадя
чудя се в чудо съм чудя се

но

звъня първо на мобилния й
сетне бъркам майка с дъщеря
ехо й казвам наричам я моя

добре че се
намесва вярната жена
на правилното телефонно място
защото можех да продължа с думи
на проникваща по-дълбоко близост

и

казва че не можела да заспи до 2-3-4 сутринта
не знае точно как и кога
но гледала филм - шоколад
по телевизията

а

аз сега искам с дистанционното
да се включим на общия ни канал
който наистина се казва 1
и да дръпнем пердетата
да изключим телевизора

следи от сладката теб

димитровград мина

с ранно отиване /8/ и още по-рано връщане /6/

с дълги необятни ядрено поразено празни паркове

с жълт дим и мараня мъгла мигаща пред очите
и стягаща главата в тежка твърда преграда и прегръдка

със салата цезар в която имаше даже пармезан

с уродливи но и симпатични просещи ръсещи бълхи дерматологично поразени циганчета

с драматичен театър чийто полилей приличаше на орден

с връчени карамфили след връчването на наградите на мен и на раста момичето

с нощен разговор и приспивна мастурбация свършваща върху стената

с отворен прозорец но с дръпнати пердета
леко заглушаващи отнасящия звук на течния грохот
от чалга клуба

днес софия се завърна

с автобус и трамвай

с телефонни кратки обаждания

с агнешко салата и сладки семейни разговори
баща скоро в белгия

с филм за шерлок холмс изгледан в просъница

с важна среща след толкова много време
/цял един дълъг ден/
/приличам й на сериозен дядо/
и после клиширан купон
с пуканки евтина водка скучни хора

и сега взимам телефона при себе си
както се бяхме уговорили
защото чакам електронни предизвестяващи гласа ти звуци

пръстите миришат на цигари
при преглъщане усещам подута болка и на люспи храчки
ще лежа сега ще чакам

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.