Стефан Иванов

ревю на преебаната реалност

Posted by admin - 22/05/05 at 11:05:18 pm

догледан - лице назаем

сега звучи ревю
една пчела бе трудно изгонена от стаята ми днес
аз съм алергичен
сега звучи най-елементарният 5нотен бас който обаче ми се струва един от най-депресиращите
все едно дълбае рови разкъсва
и те кара да се погледнеш в огледалото
и отново да разбереш каква е причината която те задушава в състоянието ти
и да те обгърне лайняното сияние на преебаната реалност

песента свърши
сега е мечето ръкспин
след това е ралица
след това обръщам касетката
която е все така оригинална и с текстовете
и която сега се сещам как слушах в лятото на 2001 пред народния театър чакайки да започне симфонията на бетовен под диригентството на караян
облечен в сиво
арогантен нагъл самодоволен
мислещ че знае отговорите

общото с преди и сега е че в настоящата секунда съм напълно сам
в стаята и по телефона и по мейла днес няма никого
на мястото до мен все още никой не е седнал за да се възхити на лудвиг ван

ебали им майката на импулсите и на шибаните шофьори с беемвета

зле

Posted by admin - 22/05/05 at 09:05:58 pm

празен ден

време за чувства - смотан турски филм

скандално

Posted by admin - 21/05/05 at 10:05:04 pm

на лайната краката са къси
и поради земното притегляне винаги се стоварват на земята
понякога и върху теб самия
и ти се сговнява
и ти е зле

липса на диалог
твърдоглавие тъга тъпотия
двойна

иначе хубаво консумиран следобед
шейкове и други безалкохолни

случайно
търсейки дати на премиери
намерих това
http://litclub.com/forum/viewtopic.php?t=8&start=20
почти най-долу
и
http://litclub.com/forum/viewtopic.php?t=8&postdays=0&postorder=asc&start=40
отгоре

пред затворените очи си отворена ти

Posted by admin - 20/05/05 at 09:05:23 pm

изпращането мина
имам си грамота и книга за плагиатстовото - официални подаръци от директорката на вече бившето ми училище - 9 френска гимназия

размотавам се полу-тъжен-еуфоричен-ебаващ се из училището
снимаме се крещим пием вермут до учителската стая
накрая свалям дворцовата дамаскова ливрея със златна бродерия и розова дантела покриваща маниерно китките
и отнасям костюма в натфиз
после в дон домат и моника и крем супа и кола
моника прекалено бързо минава днес
също както и онзи ден във веги. ресторанта
но поне не сме скарани или взаимно тъжни/натъжаващи се
заради дребни неща неразбиране и недомлъвки

свърши и този период от живота ми
едно балонче е надуто и пуснато в миналото
здравей тъга и бъдеще

после отмъщението на ситите
и бесен хилеж на всякакви сцени

и накрая пропуснато обаждане от непознат номер
звъня и се оказва на журналист от бтв -
на 24 май от 9 и нещо ще говорим за литература и език по тази телевизия
колко интересно

сега звучи момиче без спомени
аз си фантазирам че времето е спряло и не съм сам
и това се смесва прекрасно с умората която ме наляга
за да бъде всичко както трябва ще легна по корем
върху леглото с образа пред затворените очи
как правим любов

Search