Стефан Иванов

най-добре е хората да дойдат

Posted by admin - 21/06/13 at 01:06:24 pm

снимката е на крис енчев

- - -

протестът е и за мен

дори ако бях и продължавам да съм
едновременно
грозен мускулест адски беден циганин албинос и гей
/повече от възмутен съм
че няма да има прайд тази година/

протестът е и за мен
дори ако бях и продължавам да съм
омъжен за арменски травестит
/омъжихме се във франция/

а майка ми е по-бедна и от мен отвеяна еврейка
баща ми е мрачен турчин атеист
и да не забравя
брат ми е инвалид и помак
женен за каракачанка без чувство за хумор

и хелън келър да бях
/т.е. сляп и глух човек
който обаче има бакалавърска степен
и много други постижения/
протестът щеше да е и за мен

протестът е и за мен и за тях - моето семейство

даже и да нямаме висше образование
да не ядем прошуто сьомга и гаспачо
да не знаем какво са каперси неолиберализъм и дискурс
и ама въобще
ама никак да не разбираме
защо може и да не се слагат запетайки в поезията

аз и моето семейство
се зарадвахме да прочетем текстове
които ни приемат и желаят да са с нас на протеста
въпреки че знаем че мястото ни е там
защото сме граждани като всички останали -

текстове
на георги медаров и леа вайсова
на петър добрев
на магдалина генова
на емине гюлестан
на албена тодорова
на весела ангелова

как бих разказал на това дете последните дни

Posted by admin - 19/06/13 at 02:06:13 pm

снимката е на вито валентинов

- - -

всеки един от последните дни
преди да изляза от вкъщи
и да се скрия в хладната стая на театралната сграда
и да си пиша каквото там си пиша
слушам по няколко пъти true faith на new order
защото текстът напълно описва част от настроението ми
и като стане към шест и нещо спирам да пиша
слагам си лаптопа в раницата
хващам трамвая
слизам на младежкия театър
заставам пред министерски съвет
наблюдавам слушам и ходя
до парламента и до орлов мост
където вчера и онзи ден седях до грейпфрута

а да
последният куплет на песента
защото се отклоних
е следният -

i feel so extraordinary
something’s got a hold on me
i get this feeling i’m in motion
a sudden sense of liberty
the chances are we’ve gone too far
you took my time and you took my money
now i fear you’ve left me standing
in a world that’s so demanding
i used to think that the day would never come
i’d see delight in the shade of the morning sun
my morning sun is the drug that brings me near
to the childhood i lost replaced by fear

и в моментите когато се пее за детство
се сещам и за това дете
което е на раменете на баща си
а майка му му се радва
/никога няма да забравя вечерта в която родителите му се запознаха/
и как в деня след като снимката е направена
бях на задната седалка до него и отново отидохме на протест
и си мислех как в най-скоро време
искам да му разказвам разни домашни приказки
а не само да слуша чужди и купешки

в тях ще става въпрос -

за дълги разходки

за страшната дума гражданин
в която по случайност се чува грозното и зловещо грачене на гарван
но която дума
никой не трябва да се притеснява да пълни със смислено съдържание

за безплатни книги
необходима храна за размисъл
която е със свободен достъп за кълване
книгите са оставени върху син чаршаф
близо до застинали орли и билборд с гигантски грейпфрут
/накъдето и да тръгна все стигам до грейпфрута/
а когато никой не гледа орлите
защото и те държат на строгия си фасон
слагат очилата и кълват букви
напоследък предпочитат конституцията

в приказката няма да бъде подминато и това
че боклуците не са единствено червени
/въпреки сантимента от 89-та година/
а цапащи и шарени като разлято машинно масло
грейнало в цветовете на дъгата
заради слънчевите лъчи

ще се споменава и един едър господин
който хората обиждат и заради това че е дебел
макар може би той да не е виновен за това
но определено е отговорен
за публичната и политическата си фигура
за действията на тази фигура
и за злокачественото мазно и тлъсто състояние
на масмедиите на които е собственик
а масмедиите не трябва да получават инфаркт или инсулт
трябва да са жизнени и свежи

ще има и разказ за други господа
които нямат общо с драги ми господине от врабчетата на радичков
а са корпоративно и търговски организирана банда господинчовци
чиято характерна черта е неадекватна и брутална наглост
която винаги изненадва с бездънната си природа
при тях дъното е двойно тройно и четворно
което е трудно да се разбере
но се вижда
а освен това и наранява

ще бъде засегнат и господин извинисебе
който въпреки че е с бяла коса
често често е с черно поведение
нападателен и груб е
и се крие под бяла пластмасова маса
не само когато хората искат да му кажат нещо по неговия начин
но и когато заслужено го игнорират
масата е идеален авангарден аксесоар
с който той не трябва да се разделя
и където трябва да си остане и да си говори сам
вместо да закача или нагрубява другите

и детенце мило
което повтаряше любимата си дума нънъц
и което държах за ръка
докато с другата ентусиазирано развяваше националния байряк
притеснявах се да те вдигна над главата си
но няма да се колебая и ще ти кажа
че редовното дълго и усмихнато
ходене по жълтите павета
отвежда по-близо до една друга страна
може и да не води
до смарагдовия град или до магьосника от оз
но води до нещо различно от това което се случва
и желанието за това друго и за това различно
не трябва да се изпари

не трябва да се отвръща поглед и от още по-страшни неща
/европейският съд по правата на човека
осъди вчера българия
заради смъртта на 15 деца и младежи
с тежки ментални и физически увреждания
от дома в с. джурково/

ще ти разкажа приказки
и за други герои злодеи и приключения
но за тях ще си има друг път
както се казва в любимата ми
приказка без край

не само те все още са негледаеми

Posted by admin - 19/06/13 at 12:06:58 pm

цитирам последния параграф на статия за сериала недадените
която написах и беше публикувана в сайта на sofia live
точно на 1 април
и ни най-малко не се шегувах

Към финала на излъчването на Недадените идват избори. Убеден съм, че дотогава ще се появят нови желаещи, може би и мъничко повлияни от сериала, които с цялото си сърце и душа ще обещават и ще агитират. Ще искат да спасят българските българи. И всички останали. Ще ни желаят доброто. Ще ни кажат да се настаним удобно и да ги оставим да си вършат работата. Както те си знаят. Ще ни пожелаят (не)приятно гледане. И, ти да видиш, този път зрителите далеч по-смислено ще си кажат, ако не са доволни от продукцията. От самото начало.

от февруари но поради юни

Posted by admin - 19/06/13 at 12:06:33 pm

позволявам си да цитирам част от статия
която написах в края на февруари
и която беше публикувана в сайта sofia live

Нужно е да се спаси и да се развие език за този живот, който е изложен на голяма и осезаема опасност. Да има говорене, да има диалог, дебат, който да не е изолиран и неразбираем, а широк и отворен. Езикът може да бъде силно средство и трябва да предизвиква добре премислени и остойностявани действия. Езикът умее да възпламенява, да оказва натиск, но и да носи светлина. Затова и е редно да се запали постоянен факел в ухото и в лицето на властта. Да се запали светлина, но не с човешко тяло. И тази светлина да бъде „не се гаси, туй що не гасне”, а именно смислена и ясна гражданска реакция. Трябва да се пишат петиции, да се водят съдебни дела, да се аргументират оплаквания, да се формулират ясни протести, да се търсят, подреждат и анализират факти, да се провеждат информационни кампании, да се изобличават кражби, далавери и престъпления и така да се влияе върху кметове, главни архитекти, общински съветници, депутати и министри по време на мандата им.

Прекомерната радикалност, екстремизма, агресията, езикът на омразата, отказът от плурализъм, национализмът, това не са белези на гражданска устойчивост. Тъкмо обратното. Симптом за безсилие са.

„Задълбочеността в заниманията вече е въпрос на морал” написа Марин Бодаков по повод на книга, но го повтарям, защото не важи единствено за литературни занимания. Гражданското общество не е самоцел, повърхностно клише, музеен експонат или любопитен термин от речника, а също е въпрос на личен морал и липса на бездействие. И това е лесно да се каже, но трудно да се направи.

Search