Стефан Иванов

карамфили

Posted by admin - 21/05/13 at 01:05:18 pm

казват че
карамфили на пина бауш
е представление за невинност споделяне
и за любов

не само защото песента the man i love
е преведена на езика на глухонемите
а и защото танцьорите говорят на публиката
разказват какво правят
как го правят
и защо въобще са започнали да танцуват

разтварят вратите широко
и те карат да се чувстваш въведен
в необичаен интериор
с неочаквана тайна градина

върху сцената
според някои добре калкулиращи наблюдатели
има осем хиляди карамфила
които определено не са декоративен орнамент -
сцената не е ваза

краят идва със своеобразен марш на сезоните
който е включен и във филма
на вим вендерс
за пина бауш

пролет лято есен зима
и пак пролет

bluer than velvet where her eyes

Posted by admin - 21/05/13 at 01:05:04 pm

времето навън подсеща
и за
изабела роселини

как тя пее във филма на линч
и неочаквано изпуска стиха за месец май -
warmer than may her tender sighs

понякога през май
нежните стонове липсват

- - -

портретът е на gerhardt isringhaus

рожден ден на димитър воев

Posted by admin - 20/05/13 at 02:05:53 pm

утре
димитър воев
щеше да стане на 48 години

по този повод
в клуб neu!berlin
ще има парти и изложба

ела легни върху мен в бнр

Posted by admin - 20/05/13 at 02:05:10 pm

утре от 17 часа във второ студио на бнр
ще бъде премиерата на радиопиесата
ела, легни върху мен
режисьор е снежина петрова
текстовете са на силвия чолева

излъчването на постановката по програма христо ботев
ще бъде тази неделя от 16 часа

препоръчвам пиесата и стиховете на всеки
чието сърце пее
както пише с пианото си бил евънс
без значение дали пее за череши и щастие
или за черешова задушница и скръб
вътрешната дейност е важна

не препоръчвам на хора опасали се с барикади и ровове
подобно на девойката
от следното стихотворение на една друга силвия
не чолева
а плат -

стара мома

девойката - ей тази, дето тръгна
на излет през април, официално,
с най-новия си ухажор,
не щеш ли, до полуда се втрещи
от листната безредица
и птичия нестроен хор.

от този хаос покрусена, тя
видя любимия да реже с длани въздуха,
препъна я случаен бурен,
а после гъста папрат я обгърна.
тя сметна, че цветята са разбъркани,
сезонът пък - разтурен.

как закопня за зима тя тогава! -
така прецизно строга, ред от шарки -
след бяла, непременно черна,
след лед - скала, на всяко чувство - рамка,
сърцето пък - сковано в дисциплина
като снежинка планомерна.

а тук какво - цъфтеж,
и то тъй яростен, че сетивата й
се сляха в пошла каша.
измяна непростима. нека лудите
да си се люшкат в смахнатата пролет.
отиде си момата наша

и за да спре бунтаря-климат, тъй
опаса къщата си с барикада
от тел и с ров,
че да не я срути дори най-върл размирник
с юмрук, заплаха, ругатня
или с любов.

Search