пярт и шостакович

утре от 19 часа в зала българия
ще могат да се чуят
lamentate на арво пярт
симфония №11 на дмитрий шостакович

официален анонс:

В петък, 8 февруари, на сцената на зала „България” за първи път в България ще прозвучи „Ламентате” от естонския композитор Арво Пярт в изпълнение на радиосимфоничния оркестър с диригент Емил Табаков. Музиката на Пярт създава атмосфера, подобна на църковната. Техниката, която измисля или открива (и на която остава верен до днес), композиторът нарича “тинтинабули” от латинската дума за малко звънче. Той пише:“Открих, че е достатъчно, когато една-единствена нота е красиво изсвирена. Работя само с няколко елемента – с един или два гласа.”

Композиторът „строи” произведенията си с малко материал, с една тоналност.

Историята на създаването на „Ламентате” ни я разказва самият Пярт: „Когато за първи път видях скулптурата Марсий от Аниш Капур на откриването на изложението през октомври, 2002 в турбинната зала на галерията „Тейт” в Лондон, въздействието й върху мен бе мощно. Първото ми впечатление бе, че аз, като живо същество, стоя пред собственото си тяло и съм мъртъв – като изкривена във времето перспектива – едновременно в бъдещето и в настоящето… В този момент почувствах силно, че не съм готов да умра… Всъщност написах Ламентате не за смъртта, а за живеещите, които се запитват с въпросите: време – безвремие, крайност – безкрайност.”

„Ламентате” е за пиано и оркестър. Пярт използва „най-големия инструмент от инструментите”, който му позволява да създаде „…интимна и топла атмосфера, тя вече не изглежда анонимна или абстрактна”.

Солистът на на българската премиера на произведението, Марио Ангелов, е музикант, способен да проникне в идеята на произведения от различни стилове и епохи. Дългогодишната съвместна работа на Ангелов с Емил Табаков и Симфоничния оркестър на БНР е гаранция за органичната връзка между тях.

Във втората част Дмитрий Шостакович ще бъде представен с неговата Симфония № 11, 1905 година. Произведение, което ни разказва за кървавата революция в Русия.

Тази програма не търси забавлението; тя е за слушателите, които обичат да си задават въпроси.

неонацисти в клуба

местни млади и активни хора
нападат вокалист
от белгийско-немска група
докато е на сцената
в софийски клуб
защото има фланелка
love music hate fascism
един от младите и активни хора
хвърля бутилка към сцената
улучва певеца в челото
който е с фрактура на черепа

има новинарска статия
под която коментарите са показателни

има и изявление на музикантите
което дава допълнителни подробности

а тук пише че
“действително е имало спречквания
(нещо обичайно за тези среди)”

няма да забравя че когато бях в гимназията
обожавах да нося значки
една от тях беше със зачеркната свастика
и заради нея
/може би и защото съм рус и блед/
ме блъскаха надолу по стълбите
на подлеза на ялта
до университета

не трябва да се забравя и че на 16 февруари
ще има луковмарш
защото последователните натрупвания на малки безумия
особено в изключително кризисно време
не само на икономическо а на разнообразни други нива
водят до голяма и споделена лудост

и защото
например
за някои журналисти
вече е релевантен и важен въпросът
дали златна зора отива към германия
както пише в статия отпреди два дни

в смолян вече няма театър



цитат от началото на статия:

Със заповед на министъра на културата се закрива Сцена “Николай Хайтов” в бившия родопски драматичен театър в града, пише smolyanpress.net.

Финалът на смолянския театър е факт, защото преди години той бе преструктуриран от отделна структура в сцена под шапката на Драматичен театър – Пловдив. В резултат на тогавашното решение на културното ни министерство, сградата и всички движими и недвижими активи на бившия родопски драматичен театър бяха прехвърлени от държавата на община Смолян, заради искане на местната управа. Издръжката на театъра била в размер на 240 000 лв на година, а продадените билети – едва 60 000 лв. От наем на сградата общината получавала едва 12 000 лв.

Припомняме, че сградата на бившия родопски драматичен театър е втората по големина сцена в страната и се нарежда след тази в НДК.

патицата на дали

картината на салвадор дали е от 1918

много преди андалуското куче
и всичко останало

долната патица е по-близка във времето
и далеч по-повлияна от самия дали

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.