първата седмица

на надежда московска

събота е
денят няма как да бъде
отлично оценен

синузитът се обажда
поддържаме неприятен разговор
между очите

чакам черен чай и палачинки с шоколад
заведението е празно
звучи песента с която звъни мобилният й

телефонът й не живее
на ъгъла на тарас шевченко и юрий гагарин
пренесе се в париж на улица еразъм

зъби

Може да се каже, че чрез “Зъби” и след дебютната стихосбирка „Череша с гравитация“ Мирослав Христов смело отхапва от черешата и кара, подканя, приканва и читателите да си похапнат. В „Зъби“ той показва здрава и стегната захапка, с която здраво държи личното си парче поетика и като един чувствителен хищник не го пази егоистично само за себе си. Споделя го, иска да предизвика апетит, слюнкоотделяне, удоволствие и обмяна на вещества (литературни, бунтовни, любовни, присмехулни) и у други.

Това е градска поезия на скитането, унесеността и изплъзването на разнообразни форми на стабилност, които обаче не спират да бъдат желани тук и сега, в същия този скръбен и разбягал се на различни отломки и малки групички град. Отломките са желани екстазно, на момента, с цената на усилия. Фрагментите трябва да сглобят цялост, плоскост някаква, в която да може да се живее, да бъде уют и дом и в никакъв случай сбъркана прогноза не за време, а за живот, който и днес, и утре няма да е това, което е редно да бъде. „Времето ще бъде друго“ пожелава Христов, но в кое „неримувано настояще“ ще се случи това, къде ще може да гледаш без да се „изгубиш в очните си кухини“, кога фактът, че „приятелите от детството често се губят“ ще е по-рядко срещан…

Може би когато зъболекарят е ангел, омерзението от политиката не е прекомерно и в моловете се продават предимно хвърчилата на баба. Но докато дойде този момент разнообразното опиянение ще бъде предпочитано, все по-често ще се налага „сложих сърцето си между нейните крака“ да бъде преобразувано в сегашно време, не за да може да си в крак с времето, напротив, а единствено за да имаш смислено и пулсиращо с ценна интензивност време.

„Зъби“ на Мирослав Христов показва ясно и в дълбочина като рентгенова снимка и по-добре от социологически проучвания противоречивите, тъжни и щастливи настроения на едно ново номадско поколение, което не се чувства на мястото си, но много иска да бъде именно тук и някои неща да се променят. Към по-добро.

- - -

с мирослав христов работихме
по редактирането и подреждането на книгата
преди близо две години
радвам се че най-сетне излезе

настоящата бележка беше написана отдавна и крайно прибързано
когато преди година и половина
авторът на стихосбирката ме помоли да напиша нещо
което да послужи за кандидатсване за проект
или нещо подобно

- - -

на премиерата на книгата в the fridge
пусках музика
и се запознах с една млада и мила медея
което все още ми се струва странно
след като цяло лято
а и все още
продължавам да работя по театрален проект
с маргарита младенова и иван добчев
който се казва
медея моята майка

откраднати преди 10 години



двете картини на ван гог
са откраднати през 2002-а
от музея ван гог в амстердам

други почти 20 години по-късно



по собствените й думи тя е
черна
лесбийка
майка
войн
и поет

друг цитат
от документален филм -
“нека първо ти кажа какво е да си черна жена поет през 60-те
невидим си
наистина невидим
двойно невидим защото си черна жена феминист
тройно невидим защото си черна жена лесбийка и феминист”

трети цитат -
“това което чувате в гласа ми
е ярост
не е страдание
гняв е
не е морален авторитет”

- - -

нейни стихотворения

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.