Стефан Иванов

банката на бъдещето

Posted by admin - 14/07/12 at 08:07:55 am

за да осигуря живота си не лек разумно,
във банката на бъдещето мисля
да вложа малка някаква си сума.

ала дали с такава сделка да се хващам?
и взех да се размислям дали при първа още криза
внезапно няма банката да спре да плаща?

1891-1900 г.

константинос кавафис

радичков за пожара

Posted by admin - 05/07/12 at 01:07:09 pm

вчера
а и не само вчера
но вчера
от полунощ до самия край на лазарица на йордан радичков
която се случи на открито и по дърветата пред тр сфумато
с четирима млади режисьори и актьори
/дебют на актрисата елена димитрова като режисьор/
не спирах да мисля за пожара на витоша:

Силен гръм, здрач, светкавица, отново силен гръм. Заплющава дъжд, кучето започва да скимти. От дървото се чува смехът на Лазар. Отново светкавица и гръм. Дървото потреперва, емблемата с орела добива червен оттенък. Част от крушата, в самия център започва да аленее. Долавя се свистене и пукот, дървото започва да разпръсква искри подобно на бенгалски огън. Посред огромния бенгалски огън се изправя внезапно Лазар.

ЛАЗАР. Пожар! Горим! Дървото се подпали!… Пожар, пожар! Виж ти сляпата стихия къде удари, емблемата с орела порази, върху закона връхлетя. Къде спасение да диря? Нагоре може би, да, да, нагоре по дървото… (Докато между светкавиците и гръмотевиците се чува веселият лай на кучето)… Пожааар!… Пожааар! Боже, мигар като факел тук ще изгоря!

Дървото рони по-слабо бенгалски огън, тук и там само проблясва, Лазар е изчезнал високо горе, над рамката, тъй като дървото продължава да се издига нагоре. Отминава тътенът, плющи само дъждът и бледи светкавици облизват дървото и сцената… Крушата оцежда едри капки, в дървото се показва Лазар.

ЛАЗАР. Какво премеждие ми мина! За малко да изгоря като факел в крушата, добре, че дъждът се изливаше обилно, та изгаси дървото. Туй, що имаше куха клонка, всичко изгоря, в един миг помислих, че цялото дърво гори! Ужасна буря! Крушата наистина законът я закриля, ей я емблемата, като щит стои, но сляпата стихия не вижда нищо и преминава безнаказано навсякъде. Какъв късмет, да падне гръм в дървото и двамата с дървото да останем живи! И Шаро жив остана, проклетникът, изглежда, че върху кучета не пада гръм! За човек, ударен от гръм, съм чувал, но човекът е друго, високо той стърчи, а кучето как може гръм да го удари, то е падина, изобщо не стърчи. Каквото и да му говориш, си остава падина!… Макар че и от куче до куче има разлика като от земята до небето.

- - -

албена тодорова е събрала част от най-смислените текстове за пожара

небето като от камина - това е моята родина

Posted by admin - 05/07/12 at 12:07:19 pm

или
всъщност
гаси ли се
туй що не гасне
през последните
твърде странни
и много на брой
години

Search