Стефан Иванов

отново за софия поетики

Posted by admin - 16/11/11 at 02:11:37 pm

преди няколко дни случайно открих клип
от участието ми на софия поетики миналата година
който росен марковски е направил

заради това общо участие с блуба лу
решихме да направим бавно: изговорен свят в тр сфумато

стана ми приятно че някой е оставил следа и за това

благодаря и на хората които са написали и следните следи:

бамфи пише че “повече от 6 часа във въздуха се рееше литература, разредена с музика, което несъмнено е нещо one of a kind за тукашните ширини. харесва ми, че фестивалът не е просто поредното масово биропиене на тревата в Борисовата и хич не ми се иска да се превръща в нещо подобно. да са живи и здрави организаторите и дано има още много издания. споменавайки Борисовата градина, Стефан Иванов спечели съвсем заслужено според мен – неговите неща винаги ми въздействат много силно и следя творчеството му от ехее.”

катя атанасова пише че “най-хубавото от всичко обаче е именно това, че стана ясно, стана наистина кристално ясно, че имаме много, много силно ново, младо поколение в поезията. Родените през недалечните 80-те, заявили се още на миналото издание на фестивала, сега доказаха, че тогавашната ни радост и очаквания не са били напразни. Надежда Московска, Иван Христов, Иван Димитров, ЯRсен Василев, Стефан Иванов влизат наистина с нови гласове, свободни, необременени, внимателни към думите, ценящи ги, можещи да изразяват много с тях - всички те с отношение към публиката си, с ярко сценично присъствие и даващи ни надежда за бъдещето на поезията, такава, каквато я искаме и обичаме.”

ExTrip пише че “и аз бях там и бях част от магията, част от тези многото, които усетихме, че Стефан Иванов и неговото творение “Борисовата градина 2″ заслужава първото място, сред всички останали и гостите от Великобритания, Америка, Гърция, Турция, Румъния. На неговото четене бях ударен от силата на същата тази магия. Магията на литературата, не, Магията на изкуството. И, не, това не бе само мое изживяване, това бе изживяването на всички онези, които гласувахме единодушно, макар и по отделно, за него. Защото докато той четеше, аз плаках, оставяйки сълзите ми да се стичат свободно по лицето ми и слушах зашеметено, и усещах топлина, близост, безвремие, наслада, усещах силата на това да си искрен, пред себе си и пред хората.
Чувството да бъдеш себе си, да бъдеш част от магията. Споменах ли за магията?
Тази вечер разбрах, видях и чух неща, които ме карат да усещам, че в България има място за хора, които пишат и създават изкуство, единствено повече подкрепа от страна на държавата няма да навреди. Просто ще направи изкуството по-чуваемо и силно. Както беше тази магична вечер, която няма да забравя за нищо на света, Магията която Стефан Иванов с произведението си случи. Сълзите, усмивките, приятната творческа глъч, усещането за единност, тук и сега, и благодарността към хората организирали тази магия.
Познай дали няма да се радвам, плача (може би), отново на София: Поетики 2012? Отговора е съвършено ясен, потърси го в която и да е дума от написаните от мен по-горе.”

кремена димитрова пише че “той е като елф, лек, почти безплътен, светъл, почти прозрачен, ефирен и деликатен, все едно почти го няма. Той не се натрапва, не крещи, не му обръщаш внимание. Минава покрай теб, изчезва, стопява се… в парка. В не кой да е парк. В Борисовата градина, която е неговата Обетована земя, където е себе си.Той е Стефан Иванов. Той е поет. Той е тазгодишният победител на фестивала за поезия “София: Поетики”. Въпреки все по-тежката конкуренция, която и на главата си ще застане, за да впечатли гласуващите, въпреки опитите за манипулация на вота (невероятно, но факт - и поетите са хора и човешките грехове са им присъщи). Въпреки своята наивност, но и искреност, заради чистотата си, честността и таланта си, Стефан е новият бард на парковото поколение. Поемата, с която участва на феста, неслучайно се казва „Борисовата градина 2”- тя е вдъхновена, посветена, и може би дори написана там.

…Виновна ли си, че си по-добра от всеки магазин/ защото той досажда с наглост/ с гробове по своята витрина…

И още:

… смесваш спомен с желание и реалност/ от мизерията раждаш подслон и подкрепа…

Звучи патетично. Но тази патетика е сладка като захарен памук в луна-парк от нашето детство. Да четеш поезията на това момче е все едно да се качиш отново на виенското колело, да ожулиш коляно, да се спънеш и станеш, но да се усмихнеш след това. Поетичната патетика на новото поколение поети е полезна. Повярвайте ми! И ги четете!”

November 16, 2011 | In Дневник | Comments Off