преди няколко седмици в софия



интервюто излезе на 2 септември
в брой 382 на една седмица в софия
разговорът води нели а. калчева-стайчева

Ако си следил дори и невнимателно „Една седмица в София” през годините, със сигурност знаеш кой е Стефан Иванов. Самият той беше споменал в блога си (siv.sofiascape.com), че не знае „колко точно са стотиците кратки, средни и дълги статии”, които е написал за Седмицата. На нас пък ни е трудно да преброим изданията, в които е публикувал проза, поезия, есета, интервюта, литературна критика, но със сигурност са повече от 20. Наскоро отново се видяхме с него и поводът беше наградата на София:Поетики 2011, която той отнесе за „Борисовата градина 2”. Но освен за конкурси и литература, с него си поговорихме и за всички малки неща в ежедневието му, които го правят толкова заразително усмихнат.

Сутринта Когато бях малък понякога се събуждах със сковаващото чувство, че не мога да говоря. Отварях си устата, казвах „По дяволите!” и се успокоявах. Вече не го правя. Сутрин включвам компютъра, проверявам си мейл-а, гледам си телефона за пропуснати обаждания или смс-и, правя си черен чай. Преди през прозореца ми се виждаше Витоша, обаче построиха блок и сега се вижда блок. Най-странната ми поредица от събуждания беше в Париж, когато бях на специализация там. Имаше един квартален бар наблизо, където хората се събираха да пият от сутринта и пееха „Gigi l’Amoroso” на Dalida и това ме събуждаше половин година

Кафето Никога не съм пил кафе. Но пия всякакви видове чай. Без зелен. Обичам черен чай, а също и масала с мляко, мед и джинджифил. Любимият ми чай на Twinings е с ванилия, лайка и мед

Барът Това лято почти всеки ден след 16:00 отивам в „Апартамента”, където в момента няма никой, сядам в стаята, където има грамофон с радио, намалявам го, поръчвам си нещо и си чета до към 19:00-20:00 и след това отивам някъде другаде. Много харесвам и „Чай във фабриката”. Мястото, където съм се чувствал най-добре години наред, беше „703”. Прекарал съм там стотици часове. Много тъжно ми стана като го затвориха. Харесвам по-тихи и спокойни места, където човек може да води разговор

Питието Поръчвам най-често чай, а също и минерална вода и всякакви сокове. Не пия алкохол. А и бях редактор на романът „Алкохол” на Калин Терзийски, който окончателно ме отказа от това да пия

Храната Навсякъде, където пътувам, гледам да опитам местния фаст фууд. Обожавам фаст фууд. Обичам и суши. Иначе ми харесва да ходя в „Гара за двама”, „Егур-Егур”

Магазините Опитвам се да пазарувам и консумирам колкото се може по-малко неща. Най-много харча за книги, пътувания, изкуство. Събирам пари за пътуване до Израел и Йордания. Искам да видя свещените места. Искам да видя Петра и то още откакто гледах „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”

Дрехите Наскоро в „Апартамента” си четях и чух как две момичета на около 15-16 години си шушукат „Ето това е хипстър!”. Тогава носех един панталон, който си бях взел преди 10 години от Placebo и още някакви дрехи от този сорт. Допреди няколко години всяка седмица си купувах дрехи. Сега си взимам по две-три неща на година. Единственото нещо, което наистина трябва да си купувам са кецове, защото се късат

Аксесоарът Имам две кожени гривни – едната е на 8-9 години. Другата беше по-стара, но се скъса. Разбрах обаче къде ги произвеждат и ми направиха същата. Имам и чанта, която много обичам. Подарък ми е от една приятелка – поетеса. В нея винаги нося фотоапарат, очила, бележник, химикалка, книга, чадър, мокри и сухи кърпички, аспирин, имодиум, сега нося и хилка, защото ще ходя да играя тенис на маса с приятели

Маршрутът Минавам по „Бигла”, свивам по „Трепетлика”, излизам на „Джеймс Баучер” на спирката на 10-ката, чакам трамвая на новата спирка, която е много неудобна – преди краката ми стигаха до земята, сега си ги клатя! Слизам на Попа или на Славейков, отивам в „Апартамента”, след това се виждам с някой или ходя на кино, или сядам в Борисовата градина, или ходя на културно събитие. Има много хубави улици в София – „Неофит Рилски”, „Шишман”, „Цар Иван Асен”, „Милин камък”

Мястото Обожавам да пътувам. Последно ходих до Триград в Родопите. За първи път яздих кон или по-точно кобила, която се казваше Вещица. Ходих на Беглика фест, където за първи път имаше четене на поезия на открито

Личното пространство Около мен има много книги, албуми, лаптоп, всякакви зарядни, лампи. На бюрото си имам кутийка, в която има камъче от гроба на Борхес в Женева заедно с камъче от надгробната плоча на Тарковски от руското гробище до Париж „Сент Женвиев дьо Боа”. Имам един скорпион във формалдехид от много време. В края на постановката „Окото” на Ани Васева има много стъклени топчета и аз си взех едно. На премиерата на книгата „По вина на Боби Фишър” на Иван Ланджев той раздаваше на входа шахматни фигури – от там имам топ, върху който сложих топчето от „Окото”. Събирам си патици! Имам хартиени, гумени, порцеланови, стъклени, всякакви патици! И винаги моля хората да ми носят още

Приятелите Аз съм много благодарен, че приятелите ми ме търпят! Те са все артисти, весели хора, фотографи, писатели, сценаристи…

Музиката Напоследък много слушам саундтрака на Хауърд Шор към филма
„Катастрофа” на Дейвид Кроненбърг. Успокоява ме. Композитор, чиято музика ме разтоварва, е Арво Пярт. За мен той е гениален. Трябва да има голяма подкрепа за новата българска музика, защото тя е прекрасна. В последно време много харесвам Ксетофон, Ас. БлубаЛу и Остава отдавна ги харесвам. Още Оратница, Насекомикс. Любимата ми българска група е Нова генерация

Книгата Много са книгите, които харесвам. В момента дочитам интервютата на любимия ми художник Френсис Бейкън с Дейвид Силвестър, които за мен се равняват на много, много романи. Бейкън е изключително откровен, много честен, моментално оголва нещата до някаква нервна система и те шашка. Непрекъснато препрочитам стари неща. Последно препрочетох Томас Стърнс Елиът. Една от последните книги, която много ми хареса, беше „Вселената на яйцето” на Иван Теофилов – нещо като автобиографични есета, които наистина ме потресоха и ме промениха

Филмът Обичам да гледам филми. С лекота гледам и тъпотии. Например вчера гледах „Конан Варварина”. Режисьорите, чиито филми ми харесват и винаги бих гледал отново, са Тарковски, Бергман, Нури Билге Джейлан, Ким Ки Дук, Ферери, Пазолини, Кубрик, Тарантино и много други. Това лято изгледах всички филми на Висконти. От новото българско кино най-много ми хареса „Подслон”, който ме грабна още от първия кадър с “The Saddest Song” на Morphine

Актьор Невероятни актриси са Елена Димитрова и Снежина Петрова

Театър От последния сезон нещото, което най-много ме шашна беше „Пиеса за умиране” на Ани Васева.

Вкъщи Не гледам телевизия. Обичам да оставам сам, но и непрекъснато искам да съм в контакт с някакви хора. Четенето на книги и гледането на филми го взимам много насериозно, както и изкуството въобще и не го приемам като почивка

Писането Първите си неща публикувах 8-9 клас в списанията „Родна реч” и „Кръг”. По-късно започнах да пиша за Егоист, което стана доста случайно след като на концерта на Ladytron във Военния клуб се запознах с Богдан Русев, който тогава му беше главен редактор. Приятно ми е да пиша за списания, но много са малко тези, в които можеш да пишеш смислен текст, големи статии и есета с мнение и позиция, а не с реклама. Това малко ме отказа от списанията

София: Поетики За мен това е едно от най-хубавите и ценни литературни
събития, защото литературната сцена е много затворена, а тя трябва да излезе наяве, да покаже, че може да е интересна, че има отношение към реалността. София: Поетики предоставя пространство с голяма сцена на публично място, а не някакво малко, алтернативно, подземно местенце. Хиляда човека да слушат поезия на открито в парка през август може би значи нещо. Иска ми се българската поезия и проза да стават все по качествени и привлекателни и да си намерят публиката. Читатели има. Но трябва да има и изградени критерии, за което са необходими повече литературни критици.


за смъртта след края на циганското лято

това е снимка на светла енчева на сборника проект смърт
в който участваме заедно с още 26 автора

светла е написала хубав текст относно сборника
а аз участвах
заедно с васил панайотов и пепа витанова
в разговор за него
в предаването отпечатъци на мира баджева което върви по btv

есето ми в книгата се казва дългият залез

роза за бялата вещица

едно дългосвирещо цвете
на stag hare

храна за ушите

когато не прави така
арво пярт композира това
и бьорк го интервюира

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.