Стефан Иванов

репресия и литература

Posted by admin - 01/03/11 at 05:03:57 pm

следващият цитат е изказване от дискусия
отпреди пет години
помня че ръкоплясках
когато думата репресия беше произнесена

Ивайло Знеполски:

Нямах намерение да се изказвам, просто се чувствах приобщен към тази среда, която е дошла да се зарадва на една книга, написана с вдъхновение, хубав стил, от автор, който винаги ми е било интересно да чета. Но в поредицата от изказвания ме подразни юбилейният тон. Още му е рано на Сашо за юбилей. Мисля, че един разговор в по-тесен кръг вероятно би бил по-плодотворен и по-полезен и за него самия.

Основното, което чух, е дискурсът Александър Кьосев. Как подхожда, по какъв начин подхожда, какви понятия използва - това е един абсолютно резонен подход, но в същото време не трябва да забравяме, че с различен тип дискурси могат да се кажат различни неща. Въпросът е какво се казва с този дискурс. В едно от изказванията се каза, че този дискурс е критичен, т.е. изрича се критика в различни посоки - публичност, общество, литература.

Аз бих преместил разговора върху въпроса какъв е жанрът на книгата. Очевидно, това е един сборник, в който има нещо много мемоарно, както каза Иван Кръстев, и тази част е най-безспорната, тъй като утре, макар че Сашо в своята книга не вярва в това утре ще ни четат или утре ще ни оценят, по неговата книга или по книгите на Бойко Пенчев или Пламен Дойнов, ще реконструират литературния живот от епохата, в която живеем сега. Така че аз няма да се занимавам с тази част на книгата, а ще се върна към този “Нерадикален манифест”, тъй като той съдържа, според мен, жанровото предпочитание на Александър Кьосев, когато пише. Ако патосът му е критичен, можем да си зададем въпроса каква е крайната точка на критичността. Това е утопията. Бих казал, че по жанр неговата книга или синтезът, който тя получава в “Нерадикален манифест” е теоретична утопия. Това не е научен текст, това е текст есеистичен, текст, написан от дълбочината на екзистенцията на един литературен наблюдател с широка култура, очевидно, хуманитарна, и нейната разлика с литературната фикция е тази, че тя борави с различен тип инструменти. Тези инструменти трябва да насочат вниманието ни към някаква проблематика, която като че ни убягва, да създадат една метафора. Тази метафора този път е теоретично-утопична, не е литературно-фикционална.

На какво се крепи теоретичната утопия? Теоретичната утопия се крепи на много точни наблюдения и констатации на ситуацията и надстройване на теоретични тези, които не са адекватни теоретично на ситуацията. Аз бих посочил, за да провокирам разговора, три такива момента в неговия “Нерадикален манифест”. Между другото, “Нерадикален манифест”, както и “Лелята от Гьотинген” са, така да се каже, също метафори, които чрез подчертаване на опозицията, целят да насочат вниманието точно към обратното, точно към радикалността.

Първата му теза е, че литературата умира или е умряла, тъй като не се е случила литературната публичност, не е възможна литературната публичност. Литературата ни се разпада на отделни малки кръгове, които се самозадоволяват, четат се един друг, няма истинска дискусия, отричат се един друг и т.н.

Най-напред искам да кажа, че тук понятието литературна публичност е употребено неадекватно, тъй като литературната публичност е исторически етап на публичността. Тя се появява тогава, когато няма политическа публичност, демократичната публичност в модерния смисъл на думата, и я замества. Тоест, литературната публичност не е дискурс за литературата и в литературата, тя е дискурс за обществото и в обществото и по този начин играе една компенсираща роля. Тя се появява в много тесни кръгове - в литературните салони на Франция, който е чел Токвил по-внимателно, а също така и Хабермас, разбира тези неща. Следователно, литературната публичност не може да бъде неслучилата се, не може да не се случи. Тя, в момента, когато имаме политическа публичност и то много ярко изразена, по принцип се свежда до едно литературно поле, както се мъчи да ни обясни господин Пиер Бурдийо. Литературното поле се формира тогава, когато има точно фрагментиране на полето, има различни кръгове, дрязги и т.н. А кой ще отсее, кой ще направи отсяването на ценностите, това е друг въпрос.

Утопията е, че литературната публичност трябва да доведе до едно голямо ние, до едни общи ценности, които да създадат, така да се каже, устоите - на какво? - на личността, на нацията, на националната литература. Мисля, че този аргумент за несъстоялата се литературна публичност не е аргумент в подкрепа на тезата, че литературата е умряла.

Втората теза, на която искам да обърна внимание, това е за критичната маса читатели. В “Манифеста” се казва, че ето, на, много малко хора четат като излезе една книга - 300-400, до 1000 човека да стигнат - което не дава възможност на литературата да се реализира, тъй като литературното произведение е многосмислово, многозначно и неговата многозначност не може да се случи. Използва се, така да се каже, терминът на Изер имплицитен читател - т.е. творбата предполага, че тя ще има най-различни читатели, за да се реализира. Мисля, че проблемът за реализацията и интерпретацията на литературата не е количествен, т.е., ако един милион човека прочетат една книга, това не значи, че тя се реализира в своята абсолютна пълнота. Нещо повече, ние всеки ден виждаме един холивудски продукт, който от 10 милиона се възприема по един и същ начин и въобще не се реализира множествеността.

Под имплицитен читател не се крие потенциалното многообразие на интерпретациите, а се крие по същество аналогът на това, което Умберто Еко нарича читател-модел, т.е. всеки автор като пише, има предвид, адресира написаното към един идеален модел, читателят, който би го разбрал. Това е утопичен читател, той не съществува, но авторът се мъчи да се приближи, да пише за него. Така че никой автор дори не би желал да има невероятно безкрайна множественост на прочитите си, тъй като те ще нарушат границите на възможните интерпретации.

Третият момент, който подчертава типичността, е неговата безкрайна вяра в литературата. Мисля, че той обича много повече институцията литература пред конкретните произведения на литературата. На едно от местата, ако си спомням, казва, че еди кой си се интересува повече от това, което става в полето на литературата, а не от това, което става с полето на литературата. Полето на литературата се прави от литературните произведения, следователно, редно е да се интересуваме много повече от литературните произведения, отколкото от конструкцията, която може да бъде след това възстановена по различни критерии и методи от тези, които дискутират или оформят литературното поле. На едно друго място той казваше, че голямата, дълбоката, гениалната и т.н. литература не се е състояла, тази литература, която е десакрализирана и трябва да заеме мястото на религията, т.е. новата религия в духа на модерността. Мисля, че точно това модерността и модерната литература не прави - просто не иска да заеме мястото на религията. Мястото на религията искаше да заеме романтизмът, който провъзгласи литературата за една нова религия, но това е свързано с големия въпрос за национализма, немските традиции и т.н. Тоест, основната гледна точка е наистина една висока, нормативна, утопична представа за литературата, която по същество се превръща в репресия за самата литература.

последните три седмици

Posted by admin - 01/03/11 at 05:03:16 pm

преди няколко дни свърши първата истинска сесия
която имам през последните две години

магистратурата се оказа ценна и смислена

писах текстове за
ангели в америка
франсис бейкън
дж.д. селинджър
г.г. маркес
аугуст стриндберг
утопичен проект на неправителствена организация
говорих за томас пинчън и томас ман
отказаха да ми поставят оценка на един текст
а друг текст на тема духовното
/който ми беше поръчан от седмично списание
за да е обобщаващо есе на тематичния им брой
и на който написах две напълно различни версии/
беше отхвърлен
написах и две кратки неща за месечни списания
свързани с нова генерация и състоянието на българската литература
участвах в представянето на книги
на иванка могилска и милена фучеджиева

преди малко ме поканиха да участвам
в още един тематичен литературен сборник

чета мишел уелбек
опитвам се да се стопля
мисля за няколко текста които искам да напиша
ям сьомга с кисели краставички и пикантен сос
и слушам това

червено и бяло през март

Posted by admin - 01/03/11 at 02:03:16 pm

Search