Стефан Иванов

odyssey dawn или зорът на одисей да ходи да сее мерки за сигурност и да жъне петрол

Posted by admin - 21/03/11 at 02:03:37 pm

26 април 1986 или а като неуправляем атом

Posted by admin - 21/03/11 at 01:03:38 pm

11 дни по-рано започва американска военна операция в либия

елементарните частици

Posted by admin - 15/03/11 at 01:03:37 pm

„Елементарните частици“ (изд. „Факел експрес“, превод Красимир Петров) е третият роман на Мишел Уелбек, който е издаден на български след „Платформата“ и „Възможност за остров“.

Наскоро Уелбек напълно заслужено получи „Гонкур“, може би най-престижната френска литературна награда, за последния си, до този момент, роман „Картата и територията“, но едва през 1998 година след „Елементарните частици“ Уелбек става наистина продаван, четен, международно известен, отхвърлян като безотговорен нихилист или приветстван като адекватен, актуален и брилянтен реалист в обемната традиция на човешката комедия на Балзак, Юисманс, Бодлер, Сартр, Камю и Брет Ийстън Елис.

„Елементарните частици“ е роман, който е напълно посветен на човека. Чрез историята на двамата полубратя (сексуално фрустрираният Брюно и брилянтният учен Мишел), чрез проследяването на детството, израстването, (не)сполуките и взаимоотношенията им с роднини, любовници и колеги се прави една радикална, дълбока и безпощадна не рентгенова снимка, а откровена аутопсия на съвременното човешко състояние и общество.

Не са спестени никакви бездни, черни дупки и пропадания. Нищо не е замаскирано. Илюзиите са изгубени, розовите очила са счупени, а безпочвеният оптимизъм е погребан дълбоко в плодородната почва на разочарованието. Нещото, което прави Уелбек и го прави наистина забележително добре, е да посочва катастрофите, причинявани от либерализацията на ценностите и на пазара, които правят човека анархистично свободен консуматор, но и го захвърлят да се лута в света без да има опора и пълна сигурност в нищо, дори в семейството и в себе си.

Човекът се превръща в елементарна частица, която криволичи в брауново движение между кратка младост, кариера, секс, малки трагедии, молове, каталози, краткотрайно и крехко щастие и неизбежно остаряване и отчаяние. Човекът, превърнал се донякъде само в тяло, вече не говори нито за душата, нито за Фройд, нито за света. Той е груб, егоистичен и повърхностен, в епоха, в която Бог е мъртъв, утопиите също, а философията се е разпаднала на съставните си части и е неспособна да даде особен смисъл на живота, освен откровено материалистичен.

Физиката измества метафизиката, а биологичните открития заместват въпросите на психоанализата. Свършено е с онези славни, хубави, красноречиви и лирични тела и човеци, проводници на възвишени размисли или на дълбок психологизъм. Самотата на пола и тялото, ужасът и екстазът им, изразени в романа чрез десетките тъжни, ала и невероятно сатирични и смешни сексуални сцени, разкриват постоянната несигурност и раздробена цялост на човека.

Макар че човек вече е елементарна частица, свободните и несигурни атоми понякога образуват молекули, а също и през цялото време взаимно си влияят, колкото и да са отдалечени един от друг. И в тази негова книга въпросът за това дали любовта все още съществува играе същата роля, каквато играе и въпроса за съществуването на Бога в романите на Достоевски. За Уелбек това е въпросът на нашето време. Съвременната материалистична идея е, че ние сме сами, че живеем сами и умираме сами, което не е особено съвместимо с разбирането за любовта.

Уелбек е сложна и противоречива смесица, странен двулик хибрид на който едното лице е на съвременен писател, гледащ с интерес към бъдещето, който говори критично за обикновения човек и използва близък до всекидневието и реалността речник, а другото му лице е на романтик от старата школа, който вярва в неограниченото щастие, което е както вечно, така и възможно веднага, на момента. В самия край, в епилога на „Елементарните частици“ тези две лица се съединяват, за да може книгата да получи, след като е затворена, един от двата (или и двата едновременно) читателски коментара, които по-голямата част от писателите единствено ценят истински: „Това ме накара да заплача“ и „Прочетох го за една нощ. Не можех да спра.“ Лично съм чул такива читателски мнения за настоящия роман от четирима френски писатели (Фредерик Бегбеде, Бернар Вербер, Давид Фоенкинос и Фабрис Лардро) и ги намирам за напълно основателни, но всеки читател е задължен да прецени сам за себе си как стоят нещата.

да не се завърнеш

Posted by admin - 14/03/11 at 04:03:40 pm

без обратен път назад

Search