Стефан Иванов

какво нарисува една почти алиса в един час по почти френски преди почти много години

Posted by admin - 11/12/09 at 05:12:19 pm

това е част от стихотворението за джабъруоки
от първата глава на алиса в огледалния свят

наричахме учителката по френски прасурса

един път я уцелих с хартиено топче
то не падна просто ей така на земята
влезе в деколтето й
тя погледна нагоре
с два пръста го извади
и го постави гнусливо на катедрата
на следващата родителска среща
не каза нищо на баща ми

първи сняг на 3 ноември

Posted by admin - 10/12/09 at 06:12:55 pm

тя ме взе от нас с кола

едва преди седмица-две
разбра къде живея
преди девет години ме беше срам
притеснявах се да я поканя

кучето беше на задната седалка

то е порода ваймаранер
запомних я
много по-трудно от името

казва се ремус
тя му казва рем
когато често му се кара
аз го наричам ребус

пуснах албума на насекомикс
рем ми одраска ухото

първите смели снежинки
започнаха да се строполяват
върху предното стъкло

паркира до стадиона
беше пълно с коли
нямаше никакви хора
само големи купчини с листа

бутнах я в най-близката
кучето също скочи
помогнах й да стане

прочетох й онова стихотворение
на марк странд

припомних й че тя не дойде еди-кога си
през 2001
на премиерата на неговите книги
в американския културен център

припомних й как
някъде по същото време
си казвахме
че ще седнем в тревата
ще й чета сонетите на шекспир

тя ми разказа как е била зарязана на магистралата до одрин
за кафенето в което пила бира след бира
за раздрънканата кола под наем
за екологичните бараки наречени мотел
за табелите с надпис манджа
в безлюдните селца до границата

за това дето е било
и може би няма да го бъде
с онзи който е някъде там

чуваме едно дърво да скърца така
сякаш след малко снежинките
ще му натежат
ще го наклонят за поклон
и клоните ще разклатят локвите

отминаваме
за да се върнем в колата

снегът вече вали трескаво
пулсът му се е учестил
превъзбуден и притеснен е
този блед хладен господин

на големия булевард до дома й
няма движение
няма пешеходна пътека или светофар
само мантинели

един човек излезе на пътя
затича се напред
право срещу нас
не искаше да пресече
тя спря плавно
той се доближи
не изглеждаше глупав или беден
в погледа му се четеше нещо
написано на азбука
която малцина разчитат

„защо спря
защо спря”
каза той

докоснах рамото й

„спокойно
продължи напред
после вляво”
казах
„човекът просто има
фобия от сняг
всичко е наред”

оставих я вкъщи
тя имаше работа

по пътя обратно
срещнах двама приятели
отиваха да си купят книга с намаление на име
хиляда плоскости
капитализъм и шизофрения

вечерта тя отново се обади
чакаше ме в бара
с червени стени
с чернобели портрети по тях

изпихме една две три бутилки вино
смеехме се и говорехме
по онзи начин
който не е за повече от двама

когато отидох до тоалетната
видях на бара
нещо което ме стресна

поканих момичето и момчето на нашата маса
поръчахме още една бутилка
разказвахме им много неща
за нас заедно и отделно

тя си говореше с другата тя
те се харесаха

аз говорех на момчето без да спирам
за поезия музика филми
за да им дам време да се опознаят

„да си я вземем ли за вкъщи”
казах

не го направихме

в два часа се качихме в таксито
оставих я до тях

не съжалявах за нищо
не ми беше хладно
снегът се разтопи
отдръпна се встрани от своя сезон

коремът ме болеше от смях

charlotte forever

Posted by admin - 10/12/09 at 05:12:01 pm

шарлот генсбур и бек
работят година и половина по irm
той го е продуцирал написал е музиката
и част от текстовете

в албума има
счупени бийтове гличове
китарни рифове бъбългъм
инди рок блус
френски шансон агресия
и нежност

http://www.youtube.com/watch?v=ReqRK-36VHk

последен дъжд

Posted by admin - 08/12/09 at 06:12:33 pm

пием чай
разговаряме за чужди трагедии

прегръщам я
нещо като целувка

излизаме
нещо като разходка до парка

сядаме на пейка
светлината на лампата ме осветява
„мъртвешки блед си” казва

държа гърдите й
доближавам заплашително устните
проумявам от погледа
че греша напълно
правя поредна глупост

ставам
краката омекват
светът се размива
започва да вали

обувките й тракат зад мен

влача чадъра си по земята
както
сe мъкне мъртва котка
до кофатa

сядам на друго място
където също сме сядали
преди години

държа си главата
капките падат
паля цигара
звъня на приятел
звъня на жена която не вярвам да вдигне

тя разхожда кучето си
в градината до някакъв ритуален дом
изтеглих последните пари
взех такси

шофьорът ми каза че може от утре
да ме уреди да работя като ватман
отговорих че не ме вълнува
но благодаря

стигaме
шофьорът задържа рестото без да пита

виждам я
с качулка на главата е
кучето й
с къса сива козина
гладка като велур
подскача до нея

седим на сухо под козирката

кучето си намери приятел
докато пием двете бири
които тя е донесла

прибираме се с колата й
слушаме гарбидж
оставяме кучето

излизаме отново

вече не вали

Search